Защо това бяха най-добрите "Оскари" от години насам?

През последните години наградите "Оскар" сякаш бяха загубили искрата си. 

Церемонията по връчването на престижните награди е едно от най-големите годишни събития в развлекателната индустрия, затова е доста иронично, че самото шоу толкова рядко е наистина забавно за гледане. Особено през последното десетилетие имаше почти толкова дъна, колкото и силни моменти - от объркването около победителя за най-добър филм през 2017 г. и трите поредни години без водещ, през потискащата, свита церемония по време на пандемията през 2021 г., до шамара на Уил Смит срещу Крис Рок през 2022 г. и онова постоянно усещане за хаос и разпад, което превърна гледането на "Оскарите" в досадно упражнение.

Затова е истинско облекчение да се каже, че неделната церемония беше... вълнуваща и приятна. О, чудо!

Ето защо 2026 г. беше година за запомняне - и то по правилните причини, според ВВС.

Сблъсък на титаните

Големите победители на 98-ите награди на Академията бяха "Битка след битка" ("One Battle After Another") на Пол Томас Андерсън, който спечели шест "Оскара", включително за най-добър филм, и "Грешници" ("Sinners") на Райън Куглър, който взе четири. Любопитното в тяхното съперничество беше колко много си приличаха двата филма. И двата са на Warner Bros., но общото не се изчерпва тук. Те са много дръзки, жанрово смесени и амбициозни лични проекти на уважавани режисьори и сценаристи. Друга прилика е, че и в двата филма злодеите са расистки фанатици, изповядващи идеята за "бяло превъзходство".

И нещо още по-важно - и двата бяха популярни. "Грешници" беше най-касовият филм на миналата година, който не е базиран на вече съществуващ франчайз, с приходи от около 370 млн. долара в световния боксофис. А макар общите приходи на "Битка след битка" да са "само" 210 млн. долара, това пак е далеч повече от резултатите на скорошни носители на "Оскар" като "Анора" ("Anora"), "Кода" ("Coda") и "Земя на номади" ("Nomadland").

Отдавна не се беше случвало толкова много хора да се вълнуват толкова силно от основните претенденти за най-добър филм.

Популярни победи навсякъде

"Франкенщайн" ("Frankenstein"), който спечели три "Оскара", и "K-Pop ловци на демони" ("KPop Demon Hunters"), който взе два, са продукции на Netflix с ограничено киноразпространение, но за разлика от огромна част от стрийминг съдържанието, което минава и заминава без следа, тези филми бяха гледани от милиони, харесани от милиони и хората наистина искаха да ги видят с награди от Академията.

Междувременно Ейми Мадиган спечели "Оскар" за поддържаща женска роля за страховито добрата си леля Гладис в хитовия хорър "Оръжия" ("Weapons"), автомобилният блокбастър на Брад Пит "F1" взе наградата за звук, а "Аватар: Огън и пепел" ("Avatar: Fire and Ash") спечели за визуални ефекти.

С други думи, наградите отидоха при доста популярни, оценени и качествено направени филми - но тези филми също така бяха и огромни комерсиални хитове. А това определено вдига настроението на вечерта, когато Холивуд може да се почувства добре за самия себе си. А и на нас, като зрители, ни е много по-интересно и приятно да гледаме награждаването, ако познаваме продукциите преди шумът на "Оскарите" да ги обгърне. Все пак така можем да си отсеем фаворити, на които да "стискаме палци" и за които да се радваме, когато спечелят.

Атмосфера като на истинско парти

Още с откриващия скеч, вдъхновен от "Оръжия", Конан О’Брайън даде ясно да се разбере, че тази година е в пъти по-уверен като водещ. Имаше и абсурден хумор, и самоирония, и леки политически "бодвания", но без да се губи празничният дух на вечерта.

Тази парти атмосфера се усещаше и в зрелищните изпълнения на номинираните за оригинална песен "I Lied to You" от "Грешници" и "Golden" от "K-Pop ловци на демони", която по-късно и спечели.

Разсмяхме се на скеча, в който Ана Уинтур, бившата главна редакторка на Vogue, демонстративно пренебрегна Ан Хатауей - и определено успя да докаже и да покаже защо именно тя е вдъхновението за героинята на Мерил Стрийп в "Дяволът носи Прада" ("The Devil Wears Prada").

Един от най-забавните моменти на вечерта беше скечът на Крис Евънс и Робърт Дауни Джуниър, които се събраха на сцената, за да връчат наградите за сценарий. Двамата направиха серия шеги за "Отмъстителите" ("Avengers") и изненадаха публиката с абсурден номер с реквизит от "Професия: Стриптийзьор" ("Magic Mike"), който предизвика бурен смях в залата.

А щом звездите от "Шаферки" ("Bridesmaids") отново се събраха на сцената, веднага стана ясно, че комедийната им химия изобщо не е избледняла и 15 години по-късно. Така и така през последните години станаха "модерни" продълженията на продукции отпреди десетилетие... не е ли време и за продължение на "Шаферки"?

Пишеше се история

Наградите на Академията съществуват вече почти цял век, а чак сега за първи път жена спечели "Оскар" за операторско майсторство - Отъм Дюралд Аркапо за "Грешници". Победата ѝ сложи край на почти вековна доминация на мъже в тази категория и беше приета като един от най-символичните моменти на вечерта. Напълно спокойна пред историческия миг, тя покани всички жени в залата Dolby Theatre да се изправят на крака и да споделят победата с нея, превръщайки речта си в силно послание за мястото на жените в киното. Мнозина определиха този момент като знак, че индустрията най-после започва да се променя, макар и бавно.

Междувременно, в резултат, който мнозина очакваха, Джеси Бъкли стана първата ирландка, спечелила "Оскар" за главна женска роля. Победата ѝ беше приемана като логична след силния сезон на наградите, в който тя постоянно беше сред фаворитите. Речта ѝ на сцената беше емоционална, но сдържана, и получи дълги аплодисменти от залата. За много зрители това беше една от най-заслужените награди на вечерта.

Имаше и първа награда за кастинг - спечелена от Касандра Кулукундис за "Битка след битка" - което беше първата нова категория от цели 24 години насам. Решението да се въведе отличието се обсъждаше отдавна, тъй като кастингът все по-често се смята за ключов за успеха на един филм. Победата на "Битка след битка" в тази категория затвърди доминацията на филма през вечерта.. Мнозина коментираха, че новата категория е едно от най-смислените попълнения в церемонията от години.

Имаше и ясни знаци за по-голяма приобщеност. Майкъл Б. Джордан, който изигра и двете главни роли в "Грешници", стана едва шестият чернокож актьор в историята, спечелил "Оскар" за главна мъжка роля. Победата му беше посрещната с бурни аплодисменти, сълзи и възхищение, като съвсем естествено се превърна в един от най-обсъжданите моменти на вечерта. 

А Райън Куглър стана едва вторият чернокож сценарист, отличен за оригинален сценарий. Неговата победа беше възприета като признание не само за конкретния филм, но и за цялостната му работа през последните години.

За много наблюдатели тази вечер показа, че Академията постепенно започва да отразява по-реалистично разнообразието в съвременното кино.

Зашеметяващият сегмент "In Memoriam"

Смъртта на няколко обичани икони от филмовата индустрия през последната година засили усещането, че една цяла епоха си отива, и организаторите умно и деликатно отчетоха това, като дадоха на сегмента "In Memoriam" ("В памет") повече време и повече внимание от обикновено.

Били Кристъл произнесе топло и емоционално слово за Роб Райнър и Мишел Сингър Райнър, които починаха през декември, а на сцената до него се появи редица актьори, участвали в най-обичаните филми на Райнър. Предполага се, че те са убити от собствения им син - Ник Райнър.

След това Рейчъл Макадамс отдаде почит на Катрин О’Хара и Даян Кийтън. А Барбра Стрейзънд си спомни за приятелството си с Робърт Редфорд и завърши сегмента, като изпя припева на "The Way We Were".

Въпреки това, според мнозина, Академията се "издъни" точно тук.

Феновете останаха шокирани и възмутени, че на Джеймс Ван Дер Бийк и Ерик Дейн не им бе отдадена почит.

Семейството на Ерик Дейн е било "натъжено", че актьорът не е включен в трибюта на церемонията, твърди TMZ, позовавайки се на източник, близък до бившата съпруга на актьора Ребека Гейхарт. Същият източник казва, че макар близките му да са били разстроени, те все пак са разбирали, че "това беше година на огромни загуби за индустрията".

По информация на TMZ, представител на Академията е обяснил, че зад решението не е имало лош умисъл, а просто не е имало достатъчно ефирно време в неделя, за да бъдат включени всички. Оттам посочват още, че пропуснатите имена все пак са почетени в разширената версия на "In Memoriam" на сайта на Академията.

Без обърквания и без шамари

Да, имаше дребни гафове, неловки паузи и няколко комедийни включвания, които не "кликнаха" съвсем, но като цяло церемонията вървеше гладко. Все пак, никой не обърка пликовете за най-добър филм и никой не удари никого в лицето. Поне това.

Една от малкото големи изненади беше равенството в категорията за късометражен филм, което означаваше, че два екипа победители трябваше да се редуват, за да приемат статуетката си. И все пак водещият на категорията Кумаил Нанджиани преведе публиката през тази сложна ситуация с типичната му увереност и спонтанен хумор, който се отрази много добре.

И това беше достатъчно, за да се появи една мисъл, която редовните зрители на "Оскарите" рядко имат: може пък организаторите всъщност да знаят какво правят.