Джаз, тайни и престъпления в новия роман на Рута Сепетис

Рута Сепетис се завръща с нов исторически роман, който отвежда читателите в Детройт през Бурните 20 години на миналия век. "Богатство от пясък" потапя историята си в рагтайма на епохата и съчетава семейна драма, мистерия, джаз, ар деко и блясъка на едно общество, опиянено от собственото си богатство.

Авторката на световните бестселъри "Сол при солта", "Пепел в снега" и "Трябва да те предам" се утвърди като едно от големите имена в съвременната историческа проза. Сепетис, която гостува и в България, отново се връща към дълго премълчавани истории и хора, останали встрани от големия исторически разказ.

Мистерия сред блясъка на Детройт

Действието в "Богатство от пясък" се развива през 1927 г. в Детройт - град на автомобилната индустрия, ексцентричните партита, подземните гангстерски войни и сблъсъците между влиятелни фамилии.

Марджъри Ленокс е най-малката дъщеря в семейство на автомобилни магнати, натрупали богатството си от производството на стъкло. Империята им изглежда внушителна, но е изградена върху нестабилна основа и може да рухне под тежестта на семейните интриги и манипулации.

Докато близките ѝ преследват богатство, влияние и безупречна репутация, Марджъри мечтае за изкуство и независимост. Тя създава впечатляващи дизайни и иска сама да избере бъдещето си, вместо да остане затворена в ролята, която семейството и обществото са ѝ отредили.

Възможност за бягство се появява, когато получава покана да се присъедини към строго ексклузивна артистична резиденция за жени творци, финансирана от загадъчен благодетел. За Марджъри това е шанс да напусне превърналото се в клетка семейно имение в Грос Пойнт и да направи крачка към свободата.

Зад величествената фасада на къщата обаче се крият обезпокоителни тайни. Участничките трябва да спазват строги правила и нямат право да напускат имението. А човекът, който стои зад резиденцията, сякаш присъства навсякъде като призрачен фантом.

Попаднала в спирала от лъжи, измами и престъпления, Марджъри ще трябва да реши докъде е готова да стигне, за да разкъса оковите, които обществото поставя на жените, дръзнали да изберат собствен път.

Дълго премълчавани истории

Вдъхновен от действителни и дълго премълчавани истории от Златния век на родния за авторката Детройт, "Богатство от пясък" събира ярки образи, цветни сцени и поредица от майсторски обрати.

Рута Сепетис пресъздава епохата на общество, опиянено от собствения си вихър, и отново дава глас на хората, останали без такъв. Резултатът е история за свободата, дързостта и силата на мечтите

.

Ето и откъс от книгата:

"Полицаят се взира в Марджъри озадачено.

- Да не сте пили, госпожице Ленокс?

Тясната приемна на участъка кънти от тракането на пишещи машини под кръгове треперлива светлина. Марджъри седи, крехката ѝ фигура се губи в гънките на огромната полицейска риза. Кестенявото ѝ каре обрамчва широко отворени очи, подчертани с тъмен, опушен грим. Тя наблюдава как объркването на полицая постепенно се стопява и се сменя с добре познатата ѝ осъдителна гримаса. Не е пияна. Просто е едно чалнато богато момиче. Кадифена принцеса, разглезена от родители, твърде заети, за да ѝ обръщат внимание. Марджъри бързо се навежда напред, за да възрази.

- Господин полицай, станало е недоразумение.

Под мишниците на униформата на помощник-шерифа се разливат тъмни кръгове от лятна пот. Хриптящият вентилатор върху стола в ъгъла не носи никакво облекчение, само разклаща лепкавата жълта лента за мухи, увиснала над бюрото.

- Недоразумение. Разбира се.

Той посяга към цигарите си, а погледът на Марджъри се стрелва към отворената папка на бюрото му. Вижда имената на брат си и двете си сестри, подредени едно под друго. О, небеса. Да не би историята с мармота да се е разчула? Тя поглежда табелката с името му.

Фут.1 (в превод - стъпало)

Съществуват много видове стъпала. Боси, с чорапи, с мазоли - а какви ли са на този човек? Марджъри го оглежда внимателно и кима с тиха увереност. С чорапи. Широки и плоски. С къси пръсти. По-скоро практични, отколкото философски. Трябва да го има предвид.

Полицаят изпуска едно призрачно кълбо дим и възобновява разговора.

- Значи, дървета. Бихте ли пояснили, госпожице Ленокс?

- Да, позволете да ви обясня. Дърветата са спътници, мълчаливи свидетели.

- Не схващам смисъла.

- Природата не е длъжна да има смисъл. Тя е дива и изрази-телна.

- Е, това, което вие наричате "изразително", семейство Хардуик нарича непристойно. А и да знаете - тези артистични глупости може и да минават в центъра, но това е Грос Пойнт, не Детройт.

В този момент шумна суматоха разцепва стаята и в приемната нахлува жена.

- Чет! - възкликва Марджъри.

Девойката с буйна кестенява коса и размазано прасковено червило издърпва празния стол до Марджъри и се настанява.

- Това е сестра ми Чет - казва Марджъри.

- Срещали сме се - измърморва полицаят.

- Да. Вие ме нарекохте мародерка.

Чет му подава ръка над бюрото за поздрав.

- Шарлот Ленокс. Приятно ми е да се срещнем отново.

Тя оглежда бюрото и посочва преспапието.

- Ей, това е ново. Харесва ми. Бръмбар в стъклена гробница, нали? Когато умрете, ще го купя на разпродажбата на имуществото ви. Децата ви ще имат нужда от пари.

Полицаят въздиша и поклаща глава.

- Ах, семейство Ленокс. Титаните на предните стъкла.

- Титаните на стъклото - поправя го Чет.

- Да, да. Самопровъзгласената династия на Детройт. - Той поглежда папката пред себе си.

- Запознах се с брат ви. Беше пиян във фонтана на голф клуба. А сега и по-малката сестра. Цялото ви семейство ли е толкова чалнато?

- Зависи какво разбирате под "чалнато".

Чет посочва цигарата му.

- Може ли?

- Заповядайте - кима той. - Колко такива умници сте в семейството?

- Четирима - казва Чет, докато дърпа от цигарата. - Фактически Марджи ми е полусестра. Но ето ви една гореща следа - най-голямата ни сестра Сесил е бъдещ гангстер. Направете услуга на света и я пратете в "Синг Синг".

- Бъди мила, Чет - въздиша Марджъри. - Не е виновна Сесил. Всяко котило си има любимец.

Тя се обръща към полицая.

- Както бе отбелязано, аз съм полусестра. Най-малката.

- Да - казва полицаят. - Бях новобранец, когато почина първата съпруга. Трагична мистерия.

Чет се вцепенява.

- Можем да пропуснем прелюдията. Бихте ли ми разказали какво става тук?

- Рожденият ден на Хелън е - пояснява Марджъри. - Миналия месец бурята унищожи любимия ѝ клен в задния двор. Както се опитвах да опиша на полицай Фут, дървото беше нейният наблюдателен спътник и загубата му я докара до пълно отчаяние. Затова като подарък за нея, исках да заменя дървото ѝ за един ден.

Марджъри се изправя и смъква огромната полицейска риза от раменете си. Отдолу е покрита с листа.

Чет вдига рамене.

- Сестра ми е тук, защото е дърво?

Някъде от залата се разнася възхитено подсвиркване.

- Тук е, не само защото е налепена с листа, но и защото гърдите ѝ се виждат.

- О! - кима Чет. - Не бях забелязала.

- Разбира се, че не си - казва Марджъри. - По ствола на всяко дърво има гъбки. И моите уважения, господин полицай, но не съм "налепена с листа". Облечена съм в ръчно ушита туника, покрита с листа. Сама я изработих. - Тя сяда.

- Сестра ми е бъдеща дизайнерка - кима Чет.

- Е, семейство Хардуик е на мнение, че тя е бъдеща нудистка и трябва да ѝ бъде повдигнато обвинение в неблагопристойно излагане на показ.

- Обвинение ли? - учудва се Марджъри.

- Да. Имате и предишни провинения - казва полицаят.

- Провинения? - Очите на Марджъри проблясват. - Какво точно имате предвид?

- Предишни инциденти. Предходни оплаквания в полиция-та - пояснява полицаят. - Откъде мислите, че познавам фамилията ви?

- Това е нелепо - смее се Чет. - Готова съм да се обзаложа за преспапието ви, че няма нищо такова.

- Нима? - Полицаят повдига папката. - Срещу любимата ви сестра е подадена жалба за това, че е вкарала пони през входната врата и го е качила по вътрешното стълбище на едно имение на Лейк Шор Роуд.

Марджъри кима.

- Разбира се, че го направих. Джудит беше много болна, на легло, и ѝ липсваше понито. За какво са приятелите, нали, Чет?

- Трябва да разберете - казва Чет на полицая. - Марджи е изключително предана приятелка. Само ми се иска нейните "прия-телки" да бяха също толкова лоялни към нея.

- Е, и животното не се е оказало особено лоялно - казва полицаят. - Родителите на Джудит са подали жалба, че понито е оставило подарък върху ценния им персийски килим.

- О, моля ви - казва Чет. - Трябваше да я подадат заради застраховката. - Тя маха с ръка. - Нямате нищо.

Полицаят поглежда двете жени.

- Така ли? А това? Инцидентът в Института за изкуство в Детройт?

Чет трепва. Марджъри свежда поглед към скута си.

- О, случаят с Питър. Клетият Питър.

Питър. Поредното недоразумение.

Марджъри поема дъх и бавно вдига поглед.

Когато хората я разбират погрешно, те я подценяват.

От другия край на полицейското управление се чува глас, който вика полицая. Той става и посочва папката.

- Не мърдайте. Връщам се след малко.

Жените го наблюдават, протягат шии, за да видят силуета на полицая, който разговаря с една висока тъмна фигура зад матово стъкло.

Марджъри се взира в неясния образ на мъжа зад стъклото. Веждите ѝ се извиват в стрели.

- С кого говори?

- Не знам - отвръща Чет. - Имаш късмет, че бях вкъщи, когато се обади. И дядо беше там. Вероятно той е дошъл.

- Не. Твърде висок и строен е за дядо.

Марджъри свива ръцете си в скута. Гласът ѝ притихва.

- Роклята ми. Това е просто една туника, Чет. Мислех, че Хелън ще се зарадва.

- Как изобщо можеш да смяташ Хелън за приятелка? Позволила е на родителите си да извикат полицията.

- Майка ми знае ли?

- Не. Лайла още беше на тенис, когато се обади. Но положението е лошо. След инцидентите с понито и Питър татко непрекъснато повтаря, че търпението му е на изчерпване. Твърди, че ти трябват дисциплина и ред.

Марджъри върти очи и взима цигарата от сестра си.

- Повтарям отново и отново, че не ставам за колеж.

- Не колеж. Манастир.

- Манастир! Много благородно, но никога няма да ме прие-мат. В черно изглеждам ужасно, а животът без шампанско звучи направо нечестиво. О, Чет, баща ни не бива да разбира за това… за моите гъбки. Мога да бъда дисциплинирана и подредена. Просто е ужасно скучно.

- Като говорим за скука - довечера в клуба ще се проведе ежегодният "юнски бум".

Марджъри се мръщи при тази мисъл. Омар в сметанов сос, подправен със семеен скандал.

Тъмните силуети зад стъклото се раздвижват. Вратата се отваря и се показва главата на полицая.

- Госпожице Ленокс. Свободна сте да си вървите.

- Видяхте ли? Династията на Детройт! - крещи Чет на полицая. После се изправя. - Дядо сигурно е задействал връзките си.

Марджъри поема бавно дъх и търси с поглед дядо си в коридора. Но отдалечаващата се фигура, която забелязва, не е той. Почти би се заклела, че е… Не. Невъзможно. Не може да е той. Може ли? Никой не го е виждал повече от година. Но ако е той, това би обяснило загадъчния предмет, който наскоро се появи в спалнята ѝ. У нея се надига вълнение. Фигурата изчезва, но като капка смола от кората на дърво, се появява нещо друго.

Надежда.

Чет разглежда бръмбара, затворен в стъкло.

- Колко е изящен. Мъртвите му крачета са леко присвити под него, сякаш се е подготвил за удара.

Тя се обръща към Марджъри с широка усмивка.

- Полицай Фут не е лош. Но искрено се надявам да умре - казва тя. - Наистина искам това преспапие."