Убийствен втори ден на Sofia Rocks

"Sofia Rocks", ден втори

Докато вратовете още не ги усещаме, а краката леко потреперват - дойде време и за втората фестивална вечер. След часове, прекарани пред компютрите в качване на любителски клипове, плюене по форумите и сайтовете, възхвали и падения, българските фенове отново се събраха пред стадион "Васил Левски". Днес тълпата обаче беше по-рехава. Изненадващо малко хора, още преди 15 часа, имаше в околностите на Борисовата градина, а тенденцията се запази и в следващите няколко часа.

Но нищо. Скреч извадиха здравите рифове и хип-хопа а-ла добрите стари години. Много готино начало, оценено от няколко хиляди, струпали се почти изцяло в най-първите редове зад загражденията. "7 без десет е, ставаме рано"! Бре, каква енергия ни предадоха. Чак да им се ненадяваш. Както добре отбеляза някой от публиката: "Много добри тез, ве, не като Конкурент преди AC/DC"...

Раз, два, три. Бързо, смело и сръчно разказвам и за останалите. Stone Sour започнаха с лек гаф с микрофона, но продължиха перфектно. Представиха две нови песни, които официално ще излязат едва през есента, а за останалия им сет не можем да имаме каквито и да било претенции. Дори любимата на мнозина балаda "Through Glass" в концертен вариант. Евала! Как ми се иска да му вярвам на Кори Тейлър, че тази, леко позаспала, публика е най-хубавата, която вижда на това турне. Горко им! И дано ни посетят отново.

Alice In Chains после промениха посоката и темпото. Но пак доста сполучливо. Уилям Дювал, с който ви срещнахме преди няколко седмици в откровен разговор, се справи с вокалните партии на старите парчета, а написаните за него направо бяха идеални. И при AIC - опит за събиране на най-доброто в отредените 45 минути. Беше добре, много даже. А и публиката вече се чуваше стабилно в припевите. Трудно ми е да осмисля, че днес гледахме именно тази група. Някак, името им за мен е забулено в тайнственост, която смятах, че никога няма да може да се ми се разкрие и на живо. А това се случи. И беше прекрасно!

После - юмруци горе! Manowar, човече! Това ще е вечно обичаната и вечно недолюбваната метъл банда. Така май е по света, още по-силно се усеща и у нас. Но е факт - хората им се радваха. А те не си спестиха нищо - може би само още няколко парчета обаче щяха да дойдат съвсем на място. Но нищо - "Hail and Kill", "Manowar", "Warriors Of The World", почит към Дио с "Heaven and Hell", хвърлени дискове, тениски и цяла тирада на български от всенародния любимец Джоуи Ди Майо.

Така, до времето за подготовка преди големите хедлайнъри. На които всичко, от това, което видяхме тази вечер, им прилягаше перфектно. И огромната сцена, и пироманските изпълнения, и провокациите, и костюмите, и театърът, и гърмежите... Уникална машина. Rammstein. Дойдоха, показаха ни как се прави и с тръгнаха. Макар и с дълъг бис. Макар и с клавирист, който направиха на маймуна и който май винаги е обичал да приема именно тази роля. Вдигнахме го на ръце в гумената му лодка и се разходи из публиката. Какъв кеф, а?! С колегите му буквално ни се разходиха по главите с музката си. Много мощ, преливащо от енергия даже. Шок и потрес, отвсякъде! Само ни остана леко кривото усещане, че цялата тази буря трябваше да продължи поне още половин час, или един, два...

Няма значение. Това беше най-страхотният край на "Sofia Rocks", който можехме да си представим. Започнал с удар и завършил с такъв. Прекрасно изживяване и десетки хиляди предоволни и щастливи лица.

Поздравления за всички виновни, това събитие все пак да се случи и организацията да проработи, макар и съмнително. Изживявания в два дни, но за цял живот. Благодарим!

Виж снимките на Stone Sour от тук!
Виж снимките на Alice in Chains от тук!
Виж снимките на Manowar от тук!
Виж снимките на Rammstein от тук!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.