EXIT experience - Част трета, финална

автор: Мартина Панайотова

И така, дойде и събота. Фестивалът бе в разгара си, а програмата ставаше все по-интересна. Само на Main Stage трябваше да се изявят могъщата Missy Elliot, уникално добрите Royksopp, едни доста симпатични хърватски девойки, нарекли се Lollobrigada и чернокожата беля Mis Dynamite. Но за тях по-късно.

Fuson и Explouse сцените щяха да предложат съответно не по-малко атрактивните Kultur Shock и The Exploited.

Мултинационалните Kultur Shock познаваме добре не само, заради българското участие в задругата, а и покрай гостуванията им в София, които всеки път оставят публиката очарована.

Без да се впускаме в подробности, само ще кажем, че балканско-японската сбирщина се изяви както подобава и на този Exit:

Що се отнася до британските анархисти от The Exploited, понякога няма нищо по-хубаво от това да чуеш 100-процентовия класически английски пънк от най-големите възможни класици.
The Exploited направиха изключително зрелищно представяне, което можем да опишем точно с две фрази „Punk's not dead” и „Fuck The System”:

Връщаме се на мейнстейджа и малко назад във времето, за да посрещнем едно от най-интересните имена за целия фестивал - Röyksopp. Трудно може да се опише норвежката електро формация, с име на халюцигенна гъба, защото да ги видиш на живо си е цяло изживяване с много емоции, нестандартни животински визии и качествена музика.

Röyksopp са познати отдавна и са едни от най-високоценените електронни артисти на Европейската сцена. На Exit те изпълниха някои от най-големите си хитове:Remind Me, The Girl And The Robot, Tricky Tricky, Eple:

Аплодисменти.

Разбира се, най-очакваният концерт определено бе този на Missy Elliot. Наближи ли време за нейната поява, територията около Main Stage и околността буквално се наля с хора, които искаха да зърнат една от най-големите хип-хоп артисти, продуценти и бизнесмени на САЩ.

Излгежда Missy освен по Adidas си пада и по Худини, защото се появи на сцената точно като на „магия“, след като изскочи от няколко скачени куба, които танцьорите й построиха. Що се отнася до самите тях, няма да се преувеличи, ако се каже, че нечовешките акробати направиха половината шоу. То пък, семпло и стегнато, но с много емоции и хвърлени дрехи. Missy обича контакта с публиката и го поддържаше през цялото време.
Докато пееше най-големите си хитове Work It, She's a Bitch, Loose Control и всички други класики, тя слезе сред хората, а след това щедро подписа кецовете си Adidas и ги хвърли сред публиката.

Естествено, не минахме без „tribute” за Aaliyah, TuPac и „най-големия“ Michael Jackson, чийто диамантен лик бе положен на гърдите й.

Тигрицата не пропусна да представи и новото си протеже, една доста кръшна мадама от Хавай, която пя на плейбек, но се кълчи умопомрачително добре.

Друго не видяхме, защото всички скандинавци бяха решили да застанат на първите редове и закриха абсолютно всичко.
.

През третата вечер станахме свидетели на може би най-голямото разочарование на фестивала – знаменития David Guetta. В подробности няма да се впускам, ще кажа само че труно може да си представите мащабите на огромното количество от хора, което се стече към Dance Arena. Трудно можете да си предтавите също колко бързо същата тази маса се изнесе, защото хората просто умряха от скука. Толкова.

Ден четвърти. Вечер последна. За мен той се асоциира с Pendulum и господин Mike Patton.

Трябва да се отбележи, че първите просто разцепиха. Бяха в пълния си състав, включително Rob Swire, който е и вокалист. Казвам това за онези, които асоциират австралийците с мизерния диджей сет на Spirit Of Burgas първата година. Нищо общо. Групата, която тръгва като drum'n'base, минава през alternativе, electo rock, rave та чак до здрава жица и успява да съчетае това по един уникален и доста чупещ зъбите начин, направи може би най-доброто шоу на фестивала.
Чухме Blood Shugar, Genesis, Witchcraft, уникалния кавър на The Prodigy - Voodoo People и какво ли още не, а ушите ни не се оправиха чак докато не дойде време за Fath No More.

И така, Mike Patton и компания трябваше да се качат на сцена точно в 22:30. Не го направиха. Гледаха мача. Дойдоха след 12, като през цялото време някакви хора по сцената се правиха, че правят саунд чек.
Както и да е, след като хората вече бяха възсърдити Faith се появиха и Майк жизнерадостно извика: „Здравейте, Югославия!“. Следва здраво освиркване.

Обаче Майк си е Майк и хората го обичат. След първата леко скучновата част на концерта, през която групата изреди всичките си популярни песни, включително култовата Just A Man на испански, в чест на новите световни шампиони, последва същинското шоу.
Втората част на концерта беше друга работа. Патън започна редовните си номера: с катеренето по крановете и кранистите, въргалянето по сцената и всичко онова, на което винаги ще се радваме.

Най-веселото дойде обаче след като Майк извади отнякъде една стъкленица със сливова и започна да хвали качествата й.

Последва хоро, сръбска музика и дерящи се от кеф сърби. Само бой нямаше. Поне до след малко, след като вокалистът се хвърли сред екзалтираната публика, където (за огромен късмет) бяхме и ние. Уверяваме ви и Майк Патън е човек и на живо е все така зверски пич. Айде хопа:

Концертът свърши, ракията се пресуши, а феновете на Chemical Brother вече нетърпеливо напираха. Можете да си представите какво се получи, когато едните се изнасяха, а другите прииждаха. Лично аз искам да изтрия този спомен завинаги.

Заключихме обаче, че Chemical от близо няма да се гледа и се оттеглихме в малко по-свободните задни редици.
Не сбъркахме. Chemical Brothers са една абсолютна красота, която просто трябва да се види. Музиката също беше на ниво и май-като цяло отсрамиха цялата звездна гилдия.

Ами, това беше. Exit Fest 2010 приключи. До догодина!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.