Ревю: Armin van Buuren – Mirage (2010)

   
„Албумът на годината”, "новият Imagine” (предишния му албум с огромния хит In And Out Of Love), „поредното доказателство в спора за N1 DJ на света”. С всички тези определения течеше рекламата за новия, наистина дългоочакван албум на N1 DJ в света Armin van Buuren. След партито на Cacao Beach в средата на август си мислех, че не мога да кажа нищо срещу великия холандец, но новият му албум е леко противоречив и обективността не ми позволява да му плесна едно кратко и въодушевено ревю, а ще ме накара да се впусна в малко по-дълбоки размисли.

Без съмнение не мога да кажа с чиста съвест, че албумът не става, защото определено има какво да се чуе. Очакванията обаче към имена от сорта на Armin няма как да не са малки, особено като се има предвид какъв бум претърпя той в последните две години след излизането на In And Out Of Love.

Холандецът успя в последните години да избяга от това отдалечено от mainstream музиката място – челната тройка на най-добрите транс dj-и (той, Tiesto и Paul van Dyke към началото на 2008) и се отправи към друго, доста по-светло – тройката на най-известните и популярни dj-и в света, където Tiesto сега и Guetta му правят компания, както показва и класацията на DJ  Mag от миналата година. Това развитие започна още с албума Imagine (2008), но определено AvB продължи да бъде верен и на транса, макар и понякога тази вярност да го довеждаше до една поредица от доста еднакви по звучене парчета.

В новия албум трансът не е в достатъчно големи количества, но го има. Като видим обаче имената, които са работили редом с AvB по създаването на Mirage няма как да нямаме огромни очаквания, които според мен не се оправдават напълно. Armin определено не е събрал сульо и пульо за албума си, или пък да е викнал пет еднакви по звучене вокалистки средно ниво, с които да направи поредните vocal trance парчета. В своята армада за албума той кани цяло съзвездие – мега вокалистката Nadia Ali, легендите Ferry Corsten и BT, младата надежда Adam Young (от проекта Owl City), Christian Burns, Sophie Ellis Bextor и дори брат си Eller van Buuren (а това са само по-известните имена).

Резултатът лесно може да се обобщи – няколко изключително добри парчета, от които не може да се оплачем, плюс малко парчета – пълнеж, които наистина биха звучали добре по радиостанциите, но не ни задоволяват срещу името на Armin.

Защото част от парчетата наистина ни показват защо Armin е велик. На първо място си струва да споменем разбира се следващият кандидат за „In And Out Of Love” хит статуса – Not Giving Up On Love, чудното парче с чудната вокалистка Sophie Ellis Bextor.

Това си е vocal хит отвсякъде  с перфектната комбинация приятна мелодия, лесно запомнящ се текст и много добър вокал и няма да имаме нищо против да звучи и по радиата, както най-вероятно ще стане. Не може да пропуснем двете страхотни instrumental парчета, които не бива да убягват на никой фен на транс музиката – Orbion и Coming Home.

И двете без съмнение ще се харесат на голяма маса, а особено втората е по мое лично мнение най-хубавия трак от целия проект, в който дейно участие на китарата взима братът на Armin – Eller van Buuren. Други доста солидни инструментални тракове пък са Mirage (страхотна) и колаборацията с Ferry Corsten - Minack. Сред вокалните парчета, малко необичайно за Armin, по-силните са тези с мъжките вокали. Препоръчителни за слушане са These Silent Hearts с BT и This Light Between Us с Christian Burns, като дори приятна е и комбинацията с Adam Young, който преди няколко месеца ни направи впечатление със супер парчето Fireflies на неговия проект Owl City.

С това май се изчерпват и парчетата от този албум, които сериозно са ме впечатлили. Другите осем трака (точно половината) не изпъкват толкова ярко, поне при първите слушания. Леко е непонятно защо Full Focus се превърна в дебютния сингъл за албума, който Armin реши да върти цяло лято, като той в сравнение с Orbion звучи доста еднотипно.

Доста разочароващо е и парчето с Nadia Ali, чийто глас в последните години придоби култов статус на електронната сцена. Всъщност дори не си спомням някое слабо парче в последните две години с нейно участие, но Feels So Good си звучи готово да започне да се върти по Radio City още утре, като дори в началото не може да те впечатли, а е по-скоро леко дразнещо, сякаш Nadia Ali се е върнала към предишния си псевдоним Iio. Не искам да прекалявам с негативността, затова няма да представям останалите парчета, най-малкото защото доста хора може пък да ги харесат.

Като цяло албумът Mirage няма да се превърне най-вероятно в някакъв голям успех, макар че подобни бяха очакванията и за Imagine преди две години малко след като излезе. Тук чак толкова култови песни както тогава май липсват, но никога не се знае какво ще допадне на публиката. Оценката ми обаче не е чак негативна, защото има какво да се чуе и да остане в съзнанието ви. За световния N1 сред DJ-ите обаче това далеч не е достатъчно. Затова пожелавам на Armin да продължава с блестящите си изпълнения по партитата, с нереално добрите си ремикси, но и за следващия албум да се потруди малко повече за да се радваме пак на истински добри негови хитове и да му се зарадваме, ако пак бъде избран за DJ N1 в света.

Оценка: 7.5/10

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.