Когато фолкът срещна метъла: Korpiklaani и Eluveitie в София!

 Автор: Бояна Атанасова
Снимки: Десислав Ангелов

Преди време беше направо странно да сложим в едно изречение фолк и метъл, а сега преспокойно си говорим за това цяло направление в метъла, което се отличава с разчупените си мелодии, използването на много народни инструменти, с хоровите вокали и прочее екстри. Именно на фолк метъл вечеринка успяхме да се насладим тази вечер и то организирана ни от едни от най-добрите представители на стила, направо емблеми - Korpiklaani и Eluveitie. Първите ни дойдоха на гости преди по-малко от половин година - по време на рок феста в Каварна, и още тогава затвърдиха впечатлението, че са веселяци и пияници от класа. Вторите пък откриваха преди Kreator също неотдавна, но и до днес малцина са онези, които правилно могат да произнесат (а камоли да го запомнят!) името им. Признавам си, дори след като веднъж самият фронтмен ми го произнесе, и аз все още се запъвам...

 

Концертът днес в последния момент бе преместен от тесничкото пространство на Blue Box в далеч по-широката, но и метална, кутия Христо Ботев. До тук добре - вратите са отворени на време, подгряващите (за съжаление) пропускаме поради тривиална блъсканица в автобуса към Студентски град, крановете за бирата отново са малко, а опашките километрични, но иначе организацията си я бива. ABV Pro са промоутъри с отношение към детайла, тук няма как да спорим. Сцената този път бе нетипично разположена - странично, от страната на седалките в ляво, и взе, че се получи доста добре. 

 
 

Eluveitie излязоха първи и качеството на звука направо ме изплаши, но след първите няколко парчета положението се подобри значително и се порадвахме на едни от най-добрите песни на групата - с превес за най-новите композиции от промотирания на това турне диск "Everything Remains (As It Never Was)". Заслужава си да отбележа, че в тази група има нещо специално - тези музиканти, всеки от които захванал от странен по-странен инструмент... трудно е да се опише, трябва да се види и чуе. Музиката им носи тайните на келтите в текстовете си и емоцията на време, отдавна отминало. До тук с поезията - след час и десет минути сет, сцената се преобрази отново за веселата дружинка на Korpiklaani.