Хроника на един предизвестен евро провал

Често ни обвиняват, че сме черногледа нация, но за много неща явно не искаме да погледнем истината в очите. Така е и с Евровизия. Може би някои са прави, че този конкурс не е на дневен ред и не трябва да му обръщаме внимание. Но няма как - музикалният живот у нас е пълна нула. Истински фестивали не се провеждат, през последните години малко живнахме с няколко големи концерта на чужди групи. И толкова. Затова и конкурсът за българска песен на Евровизия няма как да не привлича внимание, остава си едно от значимите събития на родната сцена.

 

При липсата на изява, особено при младите музиканти, този конкурс е шанс. Шанс, обаче организаторите правят всичко възможно този шанс да се превърне в провал. 

 

Всичко започна в края на миналата година, когато БНТ дори не знаеше дали ще участваме на Евровизия 2011 г. Намериха се пари, но официално потвърдихме участие през декември. Коледно-новогодишните празници "изядоха" още ценно време за подготовка. Смени се и регламента, като за разлика от миналата година, когато взехме гръцката формула с един изпълнител, сега ще избираме между 10 имена. За целта бе сформирана Академия, която трябваше да номинира певци и групи. Официално, тя бе обявена на 25 януари. Излишно е да коментираме, че в нейния състав бяха обявени имена, които дори не бяха попитани дали искат да са част от нея.

 

В началото на седмицата пък бе обявен един списък от 60 изпълнители, сред които трябва да е бъдещия ни участник. Повечето ще откажат, защото регламентът, и по-точно заложените срокове в него са безумни. 

 

 

 

Едва ли има композитор, който да си заложи репутацията и да обяви, че за това рекордно време ще напише качествена песен. Ясно е, че пак сме закъсняли и ще се правят компромиси. Нищо чудно да стигнем и до положението от преди две години, когато песента победител бе подложена на дисекция и се събираха разни светила да я преправят, да вмъкват нови вокали и т.н. Е, нищо не се получи. 

 

Чудя се на ентусиазма и на изпълнителите, които искат да участват и са готови да бъдат подложени на унищожителна критика. Както и на готовността им да влагат лични средства за да се "представят достойно" на полуфинала в Германия и да обясняват колко са горди да представят България. Нека не се лъжем и оставим патриотизма настрана. Всеки гони личен мотив и това е нормално. Ненормалното е, че не умеем дори да създадем условия да презентираме добре изпълнителите.

 

Има и такива, чийто имена влизат в полезрението единствено покрай този конкурс, записват парчета единствено по това време. През цялата година нищо и изведнъж се превръщат в основни претенденти за краен победител. Че и се сърдят ако не спечелят. Ами как да стане като в нито един момент не са влезли в полезрението ни с хит през годината и имат 5 участия в малък клуб, предимно с публика от роднини?

 

Каквото и да се случи, тази година трябва да подкрепим участника ни и авторите с две ръце. Да не ги съдим, защото работят в ненормалната обстановка на псевдо шоубизнеса ни. Дано победителят се радва на добра кариера след този конкурс, а не да изпадне в психологическа и творческа дупка.