ЦРУ предупреждава: Русия може да атакува Испания, Франция или Италия с дронове

Русия подготвя нови атаки с дронове в Европа, но този път те ще бъдат насочени срещу средиземноморските държави. Разследващите служби на САЩ са събрали информация за плановете на Кремъл за ескалация и са я споделили с няколко европейски правителства.

"Ще използват дронове, изстреляни от морето, скрити в контейнер на кораб; това изобщо не е трудно", обяснява източник, близък до Министерството на отбраната на Литва, който говори при условие за анонимност.

Обосновката за подобна ескалация отдавна е на дневен ред. Москва неколкократно е подчертавала, че доставките на оръжие, разузнавателни данни и военни съветници за Украйна превръщат западните държави в участници във войната и легитимни цели. Досега тя е действала под това, което експертите наричат "прагът на войната", като по този начин е избягвала действия, които биха могли да провокират координиран отговор от НАТО, но е започнала все по-мащабна саботажна кампания срещу цели в страни, подкрепящи Украйна, както и изолирани инциденти, които явно са имали за цел да проучат границите и да тестват реакцията. Първото ескалиране на напрежението настъпи, когато преди една година 19 дрона, летящи без боеприпаси, се отклониха към полското въздушно пространство, пише El Mundo. Големият повратен момент беше неотдавнашният инцидент с въоръжени дрони на летището в Лайпциг, който германските власти приписват на руските разузнавателни служби.

Сега литовските власти знаят дори какъв тип дрон руснаците биха могли да използват срещу Испания, Франция или Италия.

Става дума за "Гербера": той е с дължина около два метра, размах на крилете 2,5 метра, тежи до 18 килограма, развива скорост около 160 километра в час и има деклариран максимален обсег от 600 километра, като това винаги зависи от взривния товар, който пренася, или от други променливи като вятъра. Един търговски кораб може да превозва няколко такива апарата, а изстрелването им е много по-лесно, отколкото при значително по-големите "Шахед" или "Геран".

От разстояние 200 или 300 километра от брега полетът би продължил приблизително между час и четвърт и два часа, в зависимост от реалната скорост. Неговата малка бойна част не е достатъчна, за да унищожи голям обект, но може да предизвика пожар, да повреди незащитено оборудване или временно да затвори пристанище или летище. Целевият ефект би могъл да бъде политически и икономически, освен материалния.

Литва – както и други държави – разполага с тази информация от малко след мистериозното пътуване на директора на ЦРУ, Джон Ратклиф, до Москва на 25 август. Ратклиф пристигна с американски военен самолет, който беше направил междинно кацане в Рига, в сърцето на балтийския фланг на НАТО. Няма публично потвърждение, че той е провел срещи в Латвия, въпреки че дипломатически източници от една от балтийските държави потвърждават, че са знаели за пътуването предварително и че впоследствие са били информирани за неговото съдържание. The Wall Street Journal и Politico потвърдиха, че Ратклиф е отишъл, за да предупреди Русия срещу всякаква атака или провокация срещу НАТО.

Според източници, запознати с предупреждението, правителствата на Испания, Франция и Италия също са били информирани, че Русия подготвя възможна операция с дронове срещу една от тези държави. И това предупреждение съвпада с необичайната реакция на Еманюел Макрон: след като на 16 септември свика Съвета по отбраната, два дни по-късно той покани в Елисейския дворец лидерите на всички партии и кандидатите за президентските избори през 2027 г. Няколко консултирани анализатори в областта на отбраната потвърдиха, че са запознати със съществуването на доклад на ЦРУ, който е циркулирал в европейските министерства на външните работи, много точен в описанието на атаката и на който французите са придали голяма достоверност.

Защо атака срещу Испания, Франция или Италия?

И трите държави имат предизборна кампания и избори през 2027 г. и в тях има радикални сили, способни да експлоатират страха и умората от конфликта в Украйна. Особено във Франция и Италия съществуват връзки или позиции, които са явно близки до интересите на Кремъл. Вчера левият кандидат Жан-Люк Меленшон приписа засилването на руската заплаха в Европа на „далекообхватните атаки“ на Украйна на руска територия.

Кир Джайлс, британски анализатор, специалист по руската военна стратегия, който е работил за Академията по отбрана на Обединеното кралство, предупреждава, че разстоянието на Испания от руската граница не гарантира нейната сигурност. „Не непременно страните от първата линия ще бъдат целта. Целта ще бъде там, където се намира най-слабото място на Европа“, твърди той. Сред възможните уязвими точки той посочва „страни като Обединеното кралство или Испания, които не са инвестирали в интегрирани системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, подходящи за руската заплаха“.

Основната цел на акция с ракети „Гербера“, изстреляни от търговски кораб, не би трябвало да бъде причиняването на големи разрушения. С експлозивен заряд от около четири или пет килограма, ракетата е по-полезна за затваряне на летище, предизвикване на пожар, прелитане над военен обект или за да се покаже, че Русия може да достигне европейския тил. „Русия наблюдава къде всяка акция ще има най-голям ефект поради липсата на устойчивост, гражданска отбрана и политическа уязвимост“, твърди Джайлс. Изборът на целта, обяснява той, е резултат от „непрекъснато променящо се уравнение“: Москва преценява къде може да постигне най-голям резултат с рисковете и ресурсите, които е готова да поеме.

Идеята за морски изстрел срещу НАТО вече беше отбелязана от украинското издание Defense Express точно преди една година: дрони „Гербера“, транспортирани на петролни танкери от „фантомния флот“ и изстрелвани с катапулти от международни води.

"Руската федерация вече беше провела учения по изстрелване на безпилотни летателни апарати от кораби. Например през 2020 г. „ЗАЛА“ проведе демонстрационни изстрелвания, като изстреля дронове от движещ се кораб".

През октомври 2024 г. тя възобнови тези експерименти от практически неподвижна морска платформа. Освен маневрите, вече е имало и инцидент в Балтийско море: през февруари шведски военен кораб засече дрон, излитащ от руския кораб за радиоразведка "Жигулевск" в пролива Оресунд. Швеция прекъсна връзката с апарата и определи полета като нарушение на въздушното си пространство. Именно по това време френският самолетоносач „Шарл де Гол“ се намираше в Малмьо: дронът остана на разстояние над 10 километра и не беше идентифициран. А на 14 септември руски военен кораб изстреля две аварийни ракети срещу датски военен хеликоптер, който извършваше рутинни наблюдателни задачи в международните води на Балтийско море.

В руски кръгове, близки до военните среди, вече представят южния фланг на Средиземно море като път, по който да се заплашва Франция, и дори разпространяват списък с възможни цели. На 19 септември, едва ден след срещата, свикана от Макрон, влиятелният канал в Telegram Рыбар публикува карта на Средиземно море под заглавието "Руска медицина срещу френската арогантност". В текста се разглеждаше възможността за доставка на дронове „Геран-5“ в Алжир и се посочваше, че те биха могли да достигнат авиационни заводи, военни бази, атомни електроцентрали и нефтохимически комплекси в Южна Франция.

Неотдавнашното засилване на руските саботажни действия има няколко цели: да се намали подкрепата за Украйна, да се предизвикат раздори в НАТО и да се алармира европейското население. Полша също разполага с подобна информация. Премиерът Доналд Туск предупреди за възможни руски атаки с дронове или ракети срещу държави, които помагат на Украйна, и отбеляза, че страните вече са доказали способността си да предотвратяват подобни операции или да идентифицират извършителите и поръчителите им. Литовският министър на външните работи Кестутис Будрис предупреждава:

"Русия няма да се крие. Просто трябва да избегнем последствията."

Размахът на "Гербера" е малко по-голям от обичайната вътрешна ширина на контейнер. Той би могъл да пътува с демонтирани крила, сгънат или поставен диагонално и да бъде подготвен на палубата. Те вече са прелетели над небето на ЕС: "Гербера-2" (вариант на този руски дрон), наскоро изваден от водата край полското крайбрежие, носеше фрагментационна бойна глава с детонатор и около четири килограма експлозив. Но този инцидент не беше морски изстрел – вероятно дронът е долетял от Калининград, преминавайки през Литва.

Методът не е изключителна практика на Русия: Украйна вече изстрелва въздушни дронове от платформи в морето. Някои анализатори смятат, че това може да е отговор.