Новото лице на Pendulum - Immersion

В края на май, австралийската drum`n`bass банда Pendulum издадe третия си студиен албум Immersion и мненията за него бяха абсолютно противоречиви. В класациите, особено в Обединеното кралство, първият сингъл Watercolour заемаше челните места и беше едно от най-продаваните заглавия. Което пък изобщо не е било нещо особено очаквано, тъй като преди Pendulum въобще не са били банда от класациите.

Още преди да чуя каквото и да било от албума видях доста коментари на верните dnb фенове на групата, които бяха доста ядосани и разочаровани, че бандата е изоставила стария си стил, с който нашумяха с велики парчета като Tarantula и Hold Your Colour, и се е отдала на mainstream комерсиално звучене, с което да печели слава.

В следващия месец започнаха да се появяват един след друг различни ремикси, сред които изпъкна този на Deadmau5 на Watercolour, който беше на средно добро ниво, но не беше достатъчен за да ме накара да изслушам албума и така живях в блажена невежест допреди седмица-две, когато за първи път чух друг ремикс – на парчето The Island (Part 1) и то на Тиесто и веднага реших да видя все пак какво толкова не харесват феновете на този албум.

Бързо разбрах огромния пропуск, който съм направил, и сега, с около три месеца закъснение ще ви представя най-добрия  (и хич не се изхвърлям) за мен албум за 2010 до момента.

Промяната в стила на Pendulum започна още преди две години, когато излезе предишния им албум In Silico, в който бандата бе заложила на доста по-рок звучене. Това не бива да учудва никой, тъй като двама от членовете – фронтменът и вокалист Rob Swire и Gareth McGrillen, са участвали преди да се включат в Pendulum в рок насочена банда в Австралия.

Те учредяват групата едва след като се запознават с ветеран DJ-a Paul Harding и започват да слушат различни стилове електронна музика. DnB дебюта им ги изстреля по върховете на славата, но и миналата година получихме още едно потвърждение, че те искат да поразнообразят първоначалния си dnb стил, когато Rob Swire осигури вокалите за хитовото парче на Deadmau5 – GhostsNStuff. В новия им албум звученето на Pendulum е една уникална смес от dnb, dubstep, rock, electro и още  други стилове и не може да се определи по никакъв начин с една дума.

Immersion започва с краткото интро Genesis, което само леко ни подготвя за задаващата се буря от звуци, която ви очаква в следващите 14 парчета. Първият цял трак Salt In The Wounds си е класическа Pendulum dnb тупалка, която много напомня на инструменталните тракове от първия им албум. Различното обаче в новото им звучене ще чуете още в следващото парче – неповторимия хит Watercolour, който несъмнено заслужаваше челните си места в класациите и който е доста побъркващ още от първото слушане.

Гласът на Rob Swire звучи както винаги перфектно, макар и не достатъчно брутално на някои места, но предполагам, че именно смесването между убийствено бързия ритъм и неговия леко нежен глас правят тази комбинация толкова уникална, както ще се убедите и по-нататък в албума.

Парчето без съмнение е едно от най-големите за годината. В следващите тракове като Set Me On Fire, The Vulture и Crush  продължава да ни удря някаква смес от много раздвижващи електронни звуци и общо взето в целия албум Pendulum звучат доста подобно на Prodigy, но така и не успяват да докарат мрачното им присъствие.

Именно затова душата на Prodigy,  Liam Howlett, се появява като гост изпълнител в една от песните – Immunize и тя разбира се звучи супер зарибяващо и супер-Prodigy. Някои от другите песни обаче въобще не се приближават до този стил и въпреки това са си абсолютно перфектни, като добър пример е Witchcraft, в която имаме едно перфектно electronic-rock звучене и в същото време вокалите на Rob Swire в по-голямата част от песента са повече от успешни.

Стигаме и до пълните отличници в албума – The Island Part 1 (The Dusk) и The Island Part 2 (The Dawn). Определено двете парчета са абсолютно антонимни, въпреки че имат общо заглавие и основна мелодия.

Първото за мен е хитът на годината досега, умело съчетание между много вманиачаваща мелодия, която да ти допадне от първото слушане, и страхотни вокали. Единствено силният електронен саунд й липсва, но затова наваксва другата, втора част на парчето – започваща по аналогичен начин, но още в първите секунди обръщаща се в бесен dubstep, който може спокойно да се използва за срутване на сцени на големи партита и за пълно побъркване на тълпата.

Сред останалите песни има още много големи попадения, като например последното парче – Encoder, което започва с много зарибяваща основна мелодия, а завършва с изключително странната комбинация от звуците на китара и плискане на вълни. Странна, но и впечатляваща, какъвто е и целия албум.

Без съмнение ако искате да чуете новия Hold Your Colour или някакъв достоен заместник на поизтърканата вече класика Tarantula, няма да останете доволни от Immersion.

Ако сте готови обаче за еднa много оригиналнa и уникалнa смес от електроника, рок и dnb, то третият албум на Pendulum би трябвало да ви впечатли. Без съмнение от моя гледна точка най-добрият албум в жанра за тази година (до момента). Пожелавам ви безпроблемно и много приятно слушане.

Оценка: 8.7/10

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.