Преди да съдим самозапалилите се нека се опитаме да ги разберем

Защо вече петима души умряха тази година в България след самозапалване? Самозапалването не е обикновено самоубийство, при което човек скрит от другите прекратява живота си. Самозапалването е публичен акт, при който чрез смъртта си самозапалилият се приковава вниманието на обществото и предава своето послание чрез медиите. Самозапалването е политически акт – изказване на позиция по най-категоричния възможен начин.

Революциите на арабската пролет започнаха с един акт на самозапалване. Уличният продавач Мохамед Буазизи от Тунис се самозапали в края на 2011 г. в знак на протест, срещу това, че една жена полицай конфискува стоката му. В арабската култура се смята за огромно унижение за един мъж жена да използва сила срещу него. Няма да коментирам арабската култура на честта, само казвам, че това самозапалване вследствие на наранена чест отприщи цялата серия от събития, придобили името арабска пролет.

През 1969 г. чешкият студент Ян Палах се самозапалва в знак на протест срещу нахлуването на въоръжените сили от Варшавския пакт в неговата държава една година по-рано и потъпкването на идеята за реформирането на тоталитарната системата и установяването на социализъм с човешко лице.

Тази година в България се надигна вълна от самозапалвания – 5 досега с фатален изход. Най-известен беше случаят с Пламен Горанов любител фотограф и катерач, който се самозапали пред общината във Варна, протестирайки срещу управлението на града. Последваха още няколко случаи на самозапалвания. Голямата честота на тези самозапалвания говори, че проблемът за самозапалванията не е въпрос единствено на отделна лична отговорност, а е симптом на болест, от която страда цялото ни общество. Много бързо започнахме да обявяваме хората за луди и да ги съдим морално. Преди да ги съдим обаче нека са опитаме да ги разберем.

В обществото ни днес има фактори, които карат хората да се самозапалват. Кои са тези фактори? Кое кара хората да се самозапалват? Това не е някаква масова психоза. Самозапалващите се хора не са някакви луди или ако са стигнали да момент на умопомрачение, то защо се е стигнало до там? Бедността поражда отчаяние, но не всички бедни посягат на живота си. Сама по себе си бедността предразполага към крайни мерки, но трябва да има нещо по-силно.

Това по-силно нещо се нарича загуба на достойнство и самоуважение. Пламен Горанов от Варна се срамува, че градът му е потънал в корупция и беззаконие. Безработният баща на пет деца от Раднево се самозапали, защото не може да се грижи за семейството си, защото идват сметките, а с тях и заплахите, а той няма какво да направи. Този човек беше изгубил цялата си надежда за по-добър живот. Може би не всички ще се съгласят, че загубата на чувството за лично достойнство или за голяма неправда е причината за самозапалванията. Тогава да търсим заедно тази причина, но да не се оставяме на мнението, че това са просто някакви луди хора, които не ни засягат, защото са луди, а ние сме нормални.

Самозапалванията са ясен знак, че обществото ни е болно. Нека да подобрим обществото си, да подредим държавата си, или, ако не можем да направим всичко това наведнъж, то нека започнем като покажем поне малко съпричастност към другите. Да се опитаме да ги разберем преди да ги съдим.

Добрин Станев

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.