Експрезиденти - начин на употреба

У нас станаха вече трима. В САЩ са четрима. Джими Картър, Буш старши и младши и Клинтън. Около тях е тихо и спокойно, двама- Буш и Картър са престарели, Буш-младши и Клинтън още шумят около себе си. А във Франция са трима Саркози , Ширак, и д Естен, двамата стари и болни. А Саркози скоро го разпитваха цял работен ден, взел ли е или не 150 хиляди евро от г-жа Бетанкур за своят избор за президент. Не се е чуло някой от тях да се е навирал за нова служба, нито ги предлагат, нито се предлагат. Не може баща на нацията да се превръща в друг роднина- журей или братовчед.

По цял свят бившият президент е почетна фигура. На уважение, а и на издръжка на обществото. И у нас е вече така, отчасти, издръжката е осигурена от обществото, бившите президенти имат пенсия равна на висок процент от заплатата на действащият президент и не само това - държавна лека кола и офис избран от него с необходимия персонал подбран от него. И ако материалните въпроси не са така важни остават моралните - уважението, то е друг въпрос, макар към всички тях да се обръщат с господин президент.

Нашите бивши президенти са г-н Жельо Желев, г-н Петър Стоянов и г-н Георги Първанов. С техните имена е свързана най новата история на България, преходът от „социализъм към капитализъм” от „тоталитаризъм към демокрация”, напускането на Варшавският договор и СИВ и приемането на България в НАТО и Европейският съюз. Ликвидирането на държавната и кооперативната собственост, разделението на обществото на много богати и много бедни. Кой какви лични заслуги има за това, историците един ден ще кажат.

Жельо Желев е първият демократично избран президент. Единият път от народното събрание, а вторият път на избори. Неговата биография е бурна. Бил е комсомолски активист, член на комунистическата партия, но изключен и след това като дисидент е имал неприятности с властта. Арестуван за няколко часа, изселен от София. Създател е на клуба Михаил Горбачов, който набира няколко десетки членове, половината от които комунисти, че и антифашисти, които са в опозиция на Тодор Живков и неговият режим и се борят за „перестройка” и в България. След 10 ноември е създател на СДС, участвува в кръглата маса, възглавява масово народно движение за сриване на социализма. Философ, доктор на науките, сам казва че е марксист автор на знаменитата книга „Фашизмът”, Жельо Желев има морални и политически основания няколко месеца след десети ноември да бъде избран от Великото народно събрание за Президент. След изтичането на мандата му и загуба на избори за втори мандат, той ръководи създадена от него фондация и участва в политическия живот на страната, има и международни прояви. Жельо Желев е единствения бивш президент с значителна биография и ще остане в българската история със заслужена почит.

Сега минал 75 години Жельо Желев активно участва в обществения живот, изказва се по важни въпроси от живота на българите, издава книги свързани с президентската си дейност.

След него за един мандат за президент беше избран Петър Стоянов. Той няма антикомунистически прояви преди 10 ноември, няма дисидентска биография. Юрист, специализирал се е по бракоразводни дела. Автор на книга за социалистическото семейство. От първите седесари в родния си град Пловдив, по късно е народен представител и зам. министър на правосъдието. Като президент се е самоопределил като президент ”седесар”. По късно се разграничава внимателно от правителството на СДС начело с Иван Костов с фразата „кажи си Иване, те ще те разберат” След завършване на мандата си той се връща неуспешно в текущата политика и става отново народен представител и председател на СДС. Разбра, че му е минало времето и напусна. Тези дни около него избухна нов скандал във връзка с предложението да бъде избран за член на Конституционния съд и евентуално за негов председател. Той обяви, че ще размисли три дена, че ще се консултира с президента Клинтън, към чиято международна дейност имал ангажименти и накрая се отказа от предложението. Тези негови неубедителни аргументи оставиха лошо впечатление в политически среди и предизвикаха в края на краищата ново разцепление в десницата. Видни дейци на СДС бяха изключени от партията, други напуснаха сами. Петър Стоянов стана мезе в устата на хората и запълни с подмятания страниците на вестниците и емисиите на радиата и телевизиите, защото не прецени на време да се оттегли достойно.

И накрая третият експрезидент Георги Първанов. Историк по образование, научен сътрудник в института по история на БКП към ЦК на БКП той от младежки години е член на партията. От верните и активни членове на БКП. Той беше президент два мандата издигнат от инициативни комитети, не се огласи като президент на БСП и заяви, че след края на мандата си няма да се върне в партията от която произлиза. Първият президент с два мандата, които се определят като успешни. По негово време България беше приета в НАТО и Европейския съюз. През тези години България имаше възходящо икономическо развитие и относително спокойно лишено от ексцесии вътрешно политическо състояние. Добри години за България. Президентът Първанов се прояви като майстор на политическите съглашения, беше президент по време на правителството на НДСВ на бившия цар Симеон Сакскобургготски и на коалиционното правителство на БСП, НДСВ и ДПС съставено по формулата 8 към 5 към 3. Към края на втория си мандат той създаде движение АБВ прототип на партия, което има краткотраен живот, саморазтури се без никой да обяви това. След изтичане на мандата му Георги Първанов прояви явни аспирации да оглави БСП формално или чрез издигнат от него лидер. На самият конгрес на БСП, като прецени че няма да успее в тази си инициатива, той я прекрати. Очевидни са неговите амбиции да участвува активно в текущата политика и досега той, декларирайки членството си в БСП има критични бележки към ръководството на партията. Очевидно той ратува за широка коалиция на БСП с десни и центристки партии на предстоящите парламентарни избори и ако не председател на БСП, той се вижда като бъдещ министър председател на България или най малкото ментор, наставник в сянка на бъдещите български управници. Иска да заеме място в активния политически живот, което той засега счита за празно. Не се задоволява с ролята която му е отредена от закона и обществената практиката на почтен бивш президент.

Защо се получава така в България, една от малкото европейски страни, в която бившите президенти искат да бъдат и настоящи активни действуващи политици. Най напред, защото стават твърде млади президенти. В църквата този въпрос е решен, не може да се избира за патриарх този които не е навършил 50 години. Ние в гражданското общество избираме за старейшини млади хора, които като приключат мандата си още имат силни мераци – да ходят на лов, да имат охрана, да вървят по червени килими, да са в центъра на вестниците и телевизиите, да играят активна роля в обществото, да решават важните въпроси на нацията. Че и други щения имат още... Не ги задоволява това да пишат спомени и издават книги, да ръководят сбирки за подготовка на млади политици. Да се изказват по основни въпроси на миналата и текущата политика, да имат международни прояви, да бъдат морални арбитри по спорни въпроси на обществото което се отнася с уважение към тях. След някоя и друга година бивш президент ще бъде може би и сегашния, той също няма 50 години и дали ще бъде избран за втори мандат? Едва ли, най малкото защото той когато беше определен за кандидат президент бе заявено ”най подходящ за президент съм аз, но аз ща бъда президент следващият път”. Заявителят беше г-н Бойко Борисов. Какво ще прави г-н Плевнелиев, пак бизнес, ходене по банки, пазарлъци, пресмятане на печалби и загуби? Едва ли, не е много достойно за високата фирма президент. Но българският проблем не е само във ранната възраст на някой от президентите, а и в техните качества и морал и в нормите на българския политически живот. Г-н Клинтън също беше избран за президент млад, но след два мандата се оттегли достойно, а великият Кенеди загина млад. А нашите? Но да си президент в малка страна и то балканска е друга работа. Каквато е страната, каквито са и гражданите, такива са и президентите. Но българският президент е историческа фигура в националния живот, това трябва да помнят кандидатите за този пост, а и избирателите които ги избират.

ПАВЕЛ ПИСАРЕВ
в-к Земя, 29.11.2012