Само през трупа ми!

Помня, че когато отказах на баща си да заживея в апартамента, който той ми беше купил във Варна, коткайки ме с връзкарска работа да се върна там от София, пред мен стоеше переспективата да работя с бездомни деца за по-малко от 300 лева месечно. В тоя момент аз бях избрал да бъда като баща за ничиите и те да бъдат моето най-голямо богатство. Тогава се роди синът ми Вениамин и най-бедният от всички негови доброжелатели отново се превърна в най-богатият измежду тях. :)

Разбрах, че няма на света по-сладко нещо от това да си БАЩА - да прегръщаш, да галиш, да респектираш безумието, да влагаш ценности от вечността и за вечността, да държиш неприятностите, опасностите, съблазните и покварата надалеч... Да не би да се бях пръкнал наоколо за нещо повече от това?! Тогава реших: ооо, ще отглеждам и възпитавам децата си наравно с майка им, няма да се правя само на някакъв “главен снабдител” на семейството, и т.н. и т.н.

Опитвам се и сега с моята малка сладуранка Мила да спазвам това свое решение и винаги се чувствам толкова пълноценен, когато го правя. Ала една разбойническо-партизанска държава идва и ми казва, че аз и хиляди такива като мен сме само донори на плът и кръв, за да може Тя да е всё и вся, Тя да благоденства, Тя да живее, оседлала и яздеща крехките раменца на нашите деца. Знаете ли колко пъти съм виждал враждебните лица на държавните бюрократи и присвитите им хищнически малки очета, които са се забивали в мен като куршуми “Дум-Дум”, когато съм им развалял рахътлъка с разказите за издевателства върху нашите деца? Да, защото ничиите вече бяха станали наши, но не - те не искаха да станат и техни деца. Всред кълбета от тютюнев дим, скрити зад масивни бюра и грамади от папки, те се бореха със зъби и нокти за бюрократщината си да бъдат оставени намира.

Многоглав демон с бегли подобия на човешки лица (обаче за пиар само) е такава зла държава. Социално-политическа и икономическа Матрица, която иска да сложи в кувьозите си най-най-скъпото ни, и то още във възрастта на неговата най-най-голяма беззащитност. За да подмлади с кръвта му своята безбожна обреченост, разбира се - не за друго. Клатикрачковщина, брюкселско CV и пари за тях. А за нас - обичащите татковци и майки - брюкселски трандафор върху врата (или герберски цървул, без значение).

Обаче както го каза моя пастор Георги Бакалов: “САМО ПРЕЗ ТРУПА МИ!” Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.