Бареков - явление или диагноза?

     Нали сте забелязали колко обичат водещите на ТВ предавания да поставят политиците на тясно? Да им задават неудобни въпроси, да ги изкарват по-черни от дявола, да ги "развенчават" казано иначе? Това е един съществен принос в демонизирането на българската политическа класа през изминалите 24 години.
    Не казвам, че самите ни политици не са си виновни в по-голяма степен за популярното "Всички са маскари!". Не случайно вече от доста време близо половината българи изобщо се отказват да гласуват. Дори напоследък се лансира малоумната идея да има и бюлетина "Против всички", както в Русия, например.
    Но да се върнем на журналистите. И по-специално на това какво се случва с тях, когато решат да се впуснат в политиката. И още по-специално на гражданина Бареков, чиято формация "България без цензура" вече претендира да влезе в парламента. А самият Бареков - да стане бъдещия премиер на България.

    Какво впечатлява в изявите на този политически "Батман" през последните месеци? Че харчи едни чужди пари, придобити по незнаен начин, за да се рекламира - това е ясно. Друг въпрос е доколко се връзва с морала, за който се претендира, нали? Представете си само какво би бил Бареков без парите, които стоят и зад ТВ7? Точно така - едно политическо нищо, разбира се.
    Натрупаният морален кредит на доверие към журналиста Бареков беше факт в началото на влизането му в политиката. Въпреки "обръщането на палачинката" по пеевски, не можем да отречем хъса за разкриване на нарушения или даването на свободна трибуна на най-онеправданите от живота български граждани по площадите месеци наред.

    И някой явно реши, че тези дадености са достатъчни за един успешен политически проект. Познато лице, медиен човек, напорист характер и борбен дух, съчетани с пари и ефирно време в престижна телевизия - нима това не са сериозни предимства за успешна политическа кариера?
    "Да, ама - не!", оказва се. Нека кратичко анализираме какво предлага на избирателя Бареков и защо формацията му забуксува само месеци след официалния старт на кампанията си.
    Първото предложение е закодирано още в името на движението - "без цензура". Иначе казано - гласност. Е, и - какво от това? Българинът се пресити от гласност за 24 г., докато джобът му прогресивно отъняваше, а хладилникът се изпразваше. Хората днес искат нещо съвсем друго - ясни правила, които важат за всички, работа и прилични доходи. Точно по тези основни въпроси на битието им Бареков не им предлага нищо ново, поне засега.
    Така стигаме до второто предложение на "България без цензура" - много пара, която излиза през свирката. И дотук. Почти ежедневно ставаме свидетели на бомбастични изявления. Поръчка за убийство, някакви снимки, някакви сигнали до Цацаров и т.н., съчетани с оплюването на всички парламентарно представени лидери и партии. Хубаво е всички виновници за дереджето ни да си понесат заслуженото, да. Но това само по себе си няма да ни реши проблемите и да ни подреди държавата. Помним, че същото ни предлагаха от СДС в началото на демокрацията. А днес къде намираме бившите техни лидери? Или в прегръдка с Доган и БСП, или в политическото небитие - снишили се, за да запазят това, което са успели да докопат от попиляната ни държавица.
    Оказва се, че да си успешен политик съвсем не е проста работа. Едно е да критикуваш популизма и безхаберието на човек като Б. Борисов или Цв. Цветанов. Съвсем друго е, обаче, да се изправиш пред хората с конкретни идеи. Бареков го усети много бързо и почти веднага сам затъна в блатото на популизма. "Да спрем субсидиите на партиите!" - колко красиво и примамливо звучи, нали? И какво ако ги спрем и оставим в бюджета едни 40-50 млн. лв. повече? Ще отдалечим партиите от олигарсите ли? Айде бе?! Ще решим проблемите в поне една важна област на живота ни ли? Не, разбира се. Ще пресечем корупцията и контрабандата? Напротив, ще ги развихрим допълнително.
    И още - не може днес да плюеш по Волен Сидеров, например, а утре да се ръкуваш с него пред президентството и да усмиряваш освиркващите го граждани, обявявайки го за единствения политик, осмелил се да се изправи пред народа с лицето си.

    Не може да ядеш от ръката на Д. Пеевски и в същото време да твърдиш, че ще се справиш с престъпните обръчи около ДПС.

    Предстои ни тепърва да видим как ще се развие или в какво ще се изроди формацията на Н. Бареков. Но, ако трябва да се върна към заглавието - защо ми се струва, че това ще е по-скоро неприятна диагноза, отколкото позитивно явление? Или бъркам?
   
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.