Американската армия получава нов "самолет-майка"

Потенциалът на автономните, полуавтономните и дистанционно управляваните технологии разкрива нови възможности на неочаквани места.

Полезността на безпилотните летателни системи нараства с всеки изминал ден. Войната в Украйна, в частност, насърчи иновациите във военното приложение на дроновете. Военните власти сега се стремят да използват предстоящия самолет ME-11B High Accuracy Detection and Exploitation System (HADES) – силно модифициран бизнес джет Bombardier Global 6500 – като майка-кораб за дронове за разузнаване, наблюдение и рекогносциране с изключително голям обсег, пише пише за TNI журналистът Ставрос Атламазоглу.

"Няма да има нищо на света, до което да не можем да достигнем с комбинирания обхват на HADES и това, което можем да изстреляме от него", заяви пред медиите тази седмица Андрю Еванс, директор по стратегия и трансформация в кабинета на заместник-началника на щаба на армията, или G-2, по време на срещата на върха "2026 Warfighting Summit" на Американската асоциация за армейска авиация (AAAA). "Не мисля, че в бъдеще някой ще е в безопасност от гледна точка на разузнаването."

Идеята е ME-11B да изпълнява своята ISR мисия и да използва безпилотни летателни системи, когато се приближава към неблагоприятни и полублагоприятни среди, за да се гарантира, че остава защитен от вражеските системи за противовъздушна отбрана. Армията предвижда дроновете да имат обхват от 1000 километра (около 620 мили) или повече, като по същество създават способност за проникване и събиране на разузнавателна информация от въздуха.

Армията не е уточнила дали ME-11B HADES ще може да възстановява изстреляните дронове.

Армията стигна до заключението, че е необходим подобен самолет, след като обмисли въпроса за оцеляемостта при потенциален сблъсък с Китай или Русия. 

"През 70 или 80 години ще има 0,1 процента от времето, когато няма да можете да летите на ISR мисии, защото ще се страхувате от потенциалната заплаха или заплахата ще бъде твърде голяма, за да летите", каза Еванс. "Това означава, че през 99,9% от времето на експлоатация на системата тя е полезна за възпиране, за изготвяне на модели на поведение, разработване на цели и т.н. Така че ние изграждаме система, която може да се използва през 99,9% от полезния живот на системата."

Въпреки че може да изглежда странно за армията – която по същество е сухопътна сила, разчитаща на ВМС и ВВС за въздушна подкрепа – да лети със самолети, тя все пак разполага с малка флотилия от самолети с фиксирани крила за логистика и ISR задачи. Тази способност е остатък от времето, когато армията и ВВС се разделиха на две различни служби в края на 40-те години на миналия век.

ISR е един от най-важните набори от мисии в американската армия. Извършен правилно, той позволява на армията да набелязва точно вражеските сили, както и да предоставя ключова информация на тактическите и оперативните командири.

Войната е хаос. А мъглата на войната е известна с това, че замъглява решенията на военните командири и политиците. Платформите за ISR помагат на войските на терен, като предоставят по-ясна картина на бойното поле – а по-добрата представа за ситуацията в сравнение с противника често може да означава разликата между победа и поражение. Всъщност, превъзходните способности на американската армия за събиране на разузнавателна информация са били голямо предимство на конвенционалните бойни полета, въпреки че прилагането на същия набор от умения в мисии за борба с бунтовници като във Виетнам или Ирак е било малко по-трудно.