Изборът

Вървим по един утъпкан път.. .през него са минали толкова много хора. Всяко начало започва от там, от тази еднопосочна криволичеща пътечка. Разминаваш се с хората, вървиш заедно с някои от тях, едни изостават и се изгубват, други продължават с теб. Срещате нови личности, някои се присъединяват към вас или просто ги подминавате... все едно са част от пейзажа... а други дори изминават целият път сами.

Влияем си едни на други, променяме се външно или пък изцяло, но продължаваме да вървим. И идва този най- важен момент от нашето пътешествие. Стигаме до мястото, където пътят се раздвоява.

Едната пътечка води към тъмната гора, от която те гледат стотици хора, те те чакат да се присъединиш, изкушават те с непознатото, с нещата, които никога не си пробвал, с нещата, които винаги си искал да имаш или направиш. Но не ти казват каква ще е цената, карат те да мислиш, че просто ще ги получиш и насаждат любопитството в теб. Казват ти, че нищо лошо не би могло да ти се случи... ще правиш само това, което искаш и ще ти е добре.

На кого му пука за другите? Не чуваш ли тайнствените и плътни гласове? Те те викат, изкушават те... заслушай се! А другата пътечка води към светлите долини и спокойствието. Слънчевите лъчи те галят, а ароматът на цветя те примамва.

На пръв поглед пълна хармония и щастие, но няма нещо изкушаващо, непознато и интересно. Просто пейзаж... красив фон. По кой разклон ще поемем ? Ха... лесен въпрос, естествено, че ще се водим по любопитството си и ще бъдем изкушени от гласовете. Тръгваме през тъмната гора! След многото път през нея, който сме минали ще се запознаем с егоизмът, измамата, кражбата, далаверите, парите, наркотиците, алкохолът, лъжата, предателството, убийството, престъпленията... естествено ще минем през тези неща ненаказани, защото ще имаме рогат приятел зад гърбовете си.

И ако все още вътрешният съд съществува в нас, което е малко вероятно, но не и невъзможно, това ще е нашето наказание, но и спасение. Има ли как да се върнем назад? Не! Но пак можем да се измъкнем. Когато пътят се раздели на две и всеки поеме накъдето пожелае, никой от нас не знае, че тези 2 разклона се преплитат много пъти един в друг. И ако осъзнаваме, че грешим, винаги можем да минем от другата страна, ще е трудно, но не невъзможно. По лесно ще е, ако сме поели към светлите долини, да се изкушим от тъмните гори. Ако не сме се самозабравили, човешките възможности са безгранични.

И така, ако ни стане скучно на едното място, винаги можем да отидем на другото и обратното. И да, ще се поддадем на изкушението и ще сбъркаме, неизбежно е, но никога не трябва да забравяме кои сме. Аз обичам да се разхождам между тези отделни светове... рисковано, но и нещото, което прави животът ми интересен. Не си пробвал още? Ами какво чакаш? Ако живееш в страх, това въобще живот ли е? Ти сам си си господар. Всеки има потенциала и силата да направи това, което иска. :) Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.