Необикновени паметници на водопровода, водопроводчици и водопроводна арматура

Краснояркс, "Чичо Яша и стажанта"

"Учи се, моето момче, иначе цял живот ще подаваш ключове" така наставлява своя помощник чичо Яша, излизайки от канализацията. Красноярския ВиК сигурно не е подозирал, че дава нов живот на известен местен виц във връзка със своята 90-годишнина и паметника на водопроводчика. Може би хумора, с който е направена тази скулптура или или леката ръка на нейния автор Андрей Кианицин са способствали за добрата аура, образувала се около юбилейния монумент. Както и да е било, този паметник , определено, привлича успех. От начало се оказало , че скулпторът правил лицето на майстора, е успял да възстанови в бронза образа на работилия някога в ВиК фирмата, обичаният от всички колеги чичо Яши. Той в течение на 30 г всячески е наставлявал и помагал на новите си колеги и е предизвиквал симпатии във всички, благодарение на благия си нрав. Портретното сходство между чичо Яши и бронзовата скулптора веднага било забелязано от старите работници във вик фирмата, Малко по-късно същия този паметник, съревновавайки се с 67 достойни съперници, успява да победи в конкурса за най-забавни паметници в Русия. Между другото, 2003-2004 г , след монтажа на паметника водата от Красноярския район бива призната с най-добри вкусови качества в Русия. Ръководството на вик , изпращайки вода за конкурса, потъркло нога на чичо Яши за успех. Явно е имало резултат.

Митищи, Паметник на водопровода

Жителите на Подмосковието нямали този късмет.За 200-годишнината на знаменития митищиски водопровод е построен този паметник-чудовище, разкрасен със сигналните цветове на светофара. Може би, създателите на този "паметник" не е останал доволен от услугите на някой водопроводчик. А може би са били прекалено заети, за да обърнат внимание , с какво се отличава построеният още при Екатерина II водонапорни кули , фонтани, аквадукти, направени по римски образец. Иначе тази конструкция , определено е недолюбвана. И това е обяснимо, имайки пред вид "марсианския" и вид. наричат я още Чуп-Чуп, паметник на пияния водопроводчик.

Евпатория, Даващия живот

Създателят на този проект и неговият поръчител -вик Евпатория, с патоса в заглавието им излезнал малко скъпо. Триметровия работник, демонстрирайки гол торс, бил обект на не малко насмешки от намиращото се насреща женско отделение на местна болница. Местните хора и курортистите също обичат да се шегуват с юначния водопроводчик, наричайки го " Владетелят на гарнитурите и сифоните", Отстраняващия течове".

Още повече, че гордия взор на водопроводчика е вперен в отсрещното отделение, където жените пребиваващи там заслужават много повече неговото заглавие. От художествена гледна точка критиците с безпощадни къ произведението, въпреки че според мнозина , той притежава уникална композиция, а и бронзовите водопроводчици в цял ръст и в днешно време не са много.

Омск, Паметник на почиващия си водопроводчик

На все повече места вече можем да се полюбуваме на скулптори на бронзови Омск, Памятник отдыхающему сантехнику.

водопроводчици в Европа. Подобни паметници може да се видят на различни места."Нищо свято вече няма" негодува Артем Лебедев, известен дизайнер и блогер в Русия, сравнявайки водопроводчика от Братислава и Омск, отлети в еднаква поза.

Иначе, да се обвиняват създателите на тези паметници в плагиатство , е все едно да се възмущаваме от неизменния вестник в ръцете на Ленин или протегнатите му към бъдещето длани. Още повече, че жителите на Артемия почти единодушно заявяват: "Нашият е по-добър." И наистина, Степанич, както са кръстили паметника местните зезеци, не прилича съвсем на Братиславския си колега. Ако се доближим до паметника , може да се забележи добродушната усмивка и зареяния в далечината поглед. С местните хора, този водопроводчик. е установил дружески отношения. Казват, че ако прегърнете по-силно Степанич, проблемите с водопровода в къщи, ще ви се разминат.

Екатеринбург, Водопроводчик

Запознайте се-Афанасий. Поради видимо сходство с легендарния Афоня, така са решили да нарекат този труженик екатеринбурци. На пръв поглед това е брат близнак на омския Степан, същата поза, същото изражение, еднакъв тръбен ключ. Само надписа на капака на водопроводната шахта е различен. В Екатеринбург паметникът е направен със средства на фирмата Уралэнергосервискомплект, която е увековечила своето име на капака на шахтата и решили да поставят скулптората пред вратите на офиса си. За съжаление, такова официално разположение, лишило паметника от нотката хумор вкарана от създателя и. Накрая, трябва да споменем, че паметника на водопроводчика Вася е любимец на местните, но мястото, на което е поставен не сред любимите места.

Бердянск, Паметник на шлосера-водопроводчик чичо Вася

Бердянск, «Памятник слесарю-сантехнику дяде Васе»

Мненията за художествените ценности на този паметник са разнопосочни. Едни считат, че позата на чичо Вася на полуотворената канализационна шахта, като минимум е неестетична, на други харесва замечтания му вид. А истинските ценители на водопроводния занаят , че тази скулптора е много по-реалистична от вариациите и в други градове. Именно с такива защитни дрехи, водопроводчиците движещи се в магистралните канални тръби, са използвали за защита. И на капака на люка, вместо обичайните юбилейни надписи, стои емблемата на Южгидромаш, завод производител на помпи и водопроводни фитинги.

Ростов на Дон," Паметник на водопровода"

Ростовчани отбелязаха деня на своя град с откриване на един необикновен паметник в една от прелестните градини на града. Бронзовото момиче с ведро е съчетана с водопроводна колонка, които още съществуват в някои руски градове. И, оказва се, в тази скулптора няма никаква историческа неправда. Ростов на Дон е един от първите руски градове обзавели се с водопровод. През 1856 г са положени 5 км тръби. По тези времена това си е истинска революция. Хората са ходели до водоеми и изворчета с цел набавяне на нужната им вода. За канализация и дума не може да става. А ако искаме да намерим някакъв подтекст в тази скулптора, можем да кажем, че отпразнувайки това събитие някога, а сега студената вода много рядко се среща по улиците на града.

Кремчуг, "Водопроводчици"

Достойно място сред скулпторите , увековечаващи труда на водопроводчици и шлосери, заема и паметника в Кременчуг.

Работниците от местното вик казват че са работили извънредно, за да съберат средства за построяването на монумента, монтиран до входа на фирмата.

Перм, " Водопроводчик"

Жителите на Перм с основание се гордеят със своя "Водопроводчик". Преди приблизително 100 г, скулптора Рустам Исмагилов и архитекта Футлик, накрая намерили достоен отговор на знаменитата строфа на Маяковски: А вие можете ли ноктюрно на флейта от водопроводна тръба? Работата се получила трогателно смешна и донякаде с философска. Водопроводчика, отпочивайки си, след края на работния ден, слушайки шума на морето във водопроводните тръби. Сътрудниците на местното вик обръщат специално внимание на раковината, като символ на безценността на водата. А местните романтици обичат да поседят на това място, което е в близост до градската баня. А момичетата, мечтаещи за трудолюбив мъж с душа на поет, сядат до водопроводчика и му шептят в ухото заветните желания. Казват, че това помага.

Братислава, "Чумил"

Разказвайки за многобройните паметници на водопроводчици, би било недопустимо да не разкажем за прототипа на много руски монументи-Паметника на водопроводчика в Братислава. За отбелязване е, че в Словакия са решили да увековечат не само славния труд на шлосера, но и да отбележат исторически факт. По време на втората световна война, много от жителите на града са се крили в канализацията. Тази скулптора, по мнение на историците, символизира и края на войната, когато хората са могли, без страх, да напуснат своите убежища и да се усмихнат на ласкавото слънце.

Иначе самият автор на паметника е бил далече от връзка с историческите събития. Той е кръстил своя паметник "чумил", което означава наблюдател. Може би , заради това братиславчани се отнасят със симпатия към "наблюдателя", особено мъжете, защото от тази позиция, най-добре могат да се разгледат прелестите на местните дами.

Петрозаводск, "Паметна заглушка"

През 2002 г, в Петрозаводск се надига вълна от недоволство от качеството на местната вода. За живителната влага, жителите на града са предпочитат да ходят до местни извори, защото от крановете е течала мътна течност с миризма от неизвестен произход. Няколко години в градското вик, се водели само разговори и се правели догадки за възможния изход от ситуацията, докато не била приета програмата "Чиста вода".

Началото на борбата за здравето на гражданите почнало 2005 г , с типичния за славяните дух- с отпразнуване на 70- годишнината на Петрозаводския Водоканал и монтаж на паметния монумент в чест на водопровода. И така в каталозите паметника е записан с кодовото заглавие " Паметна заглушка", водопроводен кран, много характерна водопроводна арматура. И така края на акцията "Чиста вода" не е известен, но резултати от нея има. Качеството на водопроводната вода вече е много по-добро, не се усеща неприятна миризма. Все пак за по сигурно, в детските градини се готви и пие допълнително филтрирана вода.

Москва, "Паметник на водопроводчика"

Недалече от жилищния комплекс " Дом на Таганка" , на един от тротоарите има капак на шахта, който не е включен в канализационната система на Москва. За това пък този чугунен водопроводчик е включен в списъка на 6500 паметници на културното наследство на столицата на Русия. И макар Александър Росляков, авторът на скулптората, да не е бил съвсем оригинален в плана на композицията, то неговият персонаж е напълно автентичен и се разпознава в средите на останалите бронзови и чугунени колеги.

Дружковка, "Паметник на водопроводчика"

Не всичко е гладко с водопровода в Донецка област. Водата, която тече по тръбите на местното вик, не е особено чиста. Водопровода е износен на 70%.

Може би , заради това, на Паметника на водопроводчика, монтиран на Дружковка, е написаното дълбокомислено изречение- Без вода и труд, няма успех. Тази народна мъдрост, изречена от устата на добродушния водопроводчик, трябвало д повиши събираемостта на сметките от местното вик.

За разлика от другите подобни паметници, местните архитекти са проявили оригиналност и са вградили водопроводчика в барелев на паметна стена, вместо да го вкарат в баналната водопроводна шахта.

Москва, "Паметник на задвижката"

Щеше да бъде много странно, ако паметника на московския водопровод, се намира само в Мития, където е началото на тази история. Разбира се "Мосводоканал" също е поискал да украси своя параден вход на административната си сграда в столицата. Тази роля се изпълнява от голяма задвижка , висока 3 метра. Остава само да и се даде бронзов цвят и добави паметен надпис. Сега в арката е монтиран аналог на Петрозаводския паметник. Трябва да се признае, че бронза значително е обогатил водопроводния паметник, давайки на обикновената арматура нов живот. Златен прах в очите, разбира се, но московчани, изглежда са свикнали.

Волгоград, "Паметник на нефта"

Волгоград, нефтопреработващия завод навършва 50 г. В чест на половинвековния юбилей компанията Лукойл помага да се открие изложбата "

Реликви на руската история". Изявявайки се като спонсор на някои социални кампании в града, фирмата не е забравила да зарадва и себе си със скромна презентация. В двора на офиса на Лукойл сега се краси от монумент, събран от тръби и кранове, символизиращ нефтопровод.

Екатеринбург, "Паметник на спирателния кран"

Екатеринбург, Памятный знак запорному крану

Работата на водопроводчиците в Екатеринбург е на почит. Освен Паметника на водопроводчик, в града е монтиран и Паметен знак на спирателния кран, който се намира на територията на Горводопроводаа. Доста ловко в Русия се използва напорната арматура в качеството на монументи. Впрочем, отчитайки факта, че хората не виждат много често тези чудеса на техниката, такава практика е напълно оправдана. И на сътрудниците на тамошното вик им е приятно да видят, че хората искат да погледат от близо съставните елементи на водопровода. Макар това да е само една част от стотиците, изграждащи водопроводните магистрали, този монумент кара хората да се сетят за тези работници, на които дължат удобството от течаща вода в къщи, което някога се е смятало за недостижим лукс.

Чебоксари, " Паметник на водопровода"

Чебоксари е известен като един от най-благоустроените градове в Русия, няма дом, който да няма водопровод и канализация. Местното вик, дълго обсъждало идеята за паметник на водопровода и за 75 годишнината на фрмата , просто решили да отделят един от по-големите кранове и да го монтират пред офиса на "Водоканал", слагайки му и паметен надпис.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.