Студени сини очи.

 Ей така! Очи. Като небеса. Очи като океана. Очи отражения. Разбиващи се вълни и ледени ветрове. Прииждаща буря! 
А той - вселена. 
На вид прозрачен. Нищо чудно, нищо невиждано! Средно висок, походка колеблива. 
Той е на няколко метра от мен. От време на време го поглеждам, но слушайки разговора на няколко съученички. Забравям разговора. Слушам погледа му. Толкова близо, но и толкова далеч! Този пясък, който води до океана, до бурята, е плаващ пясък... Потъваш! 
Коса - гарваново черна, леко разрошена. Бледа кожа. Усмивка на свободен дух, но и на мистерия. Та той бе само един герой в разказ, а как се превърна в цяла личност от плът и кръв! Не, не... плът и студенина! Това, което разказах, е само топлотата. 
Театър. "Не падай духом!"
Срещу мен седи непознато момиче, търсещо някого с поглед. Зад него моята приятелка. А до моята приятелка - Той. Имам изключително приятна гледка към него. Но... какво правя!? Погледът ми се спира само върху тази персона. Тази персона, чието лице е от камък, което дори и един път не ме дари с усмивка! Разбира се! В океана има и скали, остри ръбове! Минеш ли от там, разкъсват те на парчета! Така се късам и аз отвътре! 
Но в океана има и корали! Цветни корали, които са така далеч... 
Има и медузи! Красиви, нежни медузи, меки цветове, но само да се радваш им отдалеч... 
Теченията са най - опасни! Завличат те наляво - надясно, объркват те, а след това се чудиш накъде да поемеш! Дано да не ги открия! 
В океана се плава. В него - не. 
Ще полетя над него! Ще го гледам от небето, ще го гледам! Ще виждам всичко. 
Ех, мечти. Ветровете ще ме убият... и ще падна в океана.   Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.