Клиенти? Е, хайде, стига де!

В следващите редове може да засегна някой! Някои хора ще се отъждествят с герой от разказа ми и ще се обидят, някои ще са преживяли същото като мен и ще са съгласни, трети ще се почудят към коя група спадат и накрая пак ще се почувстват обидени. Искам да ви уверя в едно...всяка прилика с действителни лица е напълно умишлена!

Живея в Лозенец, един прекрасен квартал в София, хем на две крачки от центъра, хем не съвсем в лудостта на града. На всичкото отгоре съм в една от най-удобните за живеене части на квартала, до нас има училище (благодаря на Бога, че терасата ми не гледа към двора), няколко магазина за хранителни стоки, три фризьорски салона, гаражи преобразени в магазини и магазини, пред които има толкова много автомобили, че се чудя дали всъщност не са гаражи.
В кварталния магазин всичко е прекрасно, има достатъчно стоки, всички годни за консумация, някои от тях добре подредени, други прилежно поставени върху бутилки с минерална вода, трети дори и магазинера не знае къде са. Зеленчуците са изложени в оригиналните им щайгички, за да няма и грам съмнение че идват направо от Мароко, е има няколко неприятно изглеждащи домата, но те са снизходитлно намалени за бедните пенсионери, безработните и въобще тези, които получават не повече от 100 лв. над минималната работна заплата.

Магазинчето обаче не е от онези романтични местенца със закръглени и дружелюбни продавачки, които се усмихват, режейки ти парченце от снежно бяло сирене, докато деликатно се оплакват от преждевременното захладняване и накрая ти пожелават приятна вечер. Не са и от онези, които искаш да посетиш само за да си кажеш две думи с приятния леко прошарен господин, който винаги те посреща с усмивка и може да ти разкаже виц за всеки продукт, който си купиш.

Тук в магазина, ако имаш късмет да допаднеш на продавача, то ти не само си осигуряваш своевременна информираност за не дотам качествените продукти, но и имаш реален шанс с влизането ти да елиминираш всички останали клиенти и по някакво магическо стечение на обстоятелствата да се озовеш на касата, преди всички.

Обратното е мъка! Избираш стока пред зоркия поглед на магазинера, който сякаш си казва : Е какво толкова ги гледаш, айде давай парите и изчезвай! Мразя да имам клиенти! Не те познавам, но те мразя защото ще ми даваш пари! Знаеш ли колко печеля от тия дъвки- Нищо! Ама и да си вземеш нещо друго, пак ще те мразя! Губиш ми времето!

Тук магазините работят за себе си, не за клиентите. Може би в магазина за алкохол и цигари са най-любезни! И после ще ми разправят цигарите били вредни, ами те са ми най- приятни за купуване.

И фризьорските салони са жестоки! Преди мен влиза поп-фолк звезда, след мен пак звезда, но от съзвездие, което още не сме го открили, ама нали в Рожен не им достигат парите, простено им е.

Тук по външния вид посрещат, третират и изпращат. Ако си пренебрегнала всякакви дрес -кодове за ходене на фризьор си пренасочен към някой, на който или му е все тая или е най-новия или просто колегите му го мразят. Ако обаче си спестявал 3 месеца и това са последните ти пари, но все пак даваш вид на под-лежаща дори и на шофьор на някого си обсипана с лаври и комплименти. Тук се е зародила криворазбраната цивилизация, да знаете!
В квартала има три-четири кафенета (от неопределен тип), предимно пълни с преждевременно пропушили и пропили се тийнейджъри, плод на свободомислещи съвременни родители. От кафенетата лъха на мухъл, но нали в това им е чара. Там обслужването е без значение.

Има италиански ресторант, в който собствениците (не мога да определя дали са Италианци или нездравословно дълго живяли в Италия -българи) паркират на тротоара пред гостите си, докато те се хранят, а сервитьорките дори и при най-малкия намек на приятелско отношение започват да те приемат като част от персонала.

Е хайде де! Не стига че прибирайки се в апартамента ми, който е небрежно построен като за емигранти, с напукани тавани и разнообразни вариации на температурата на водата, ми се налага да гледам по телевизията предавания задоволяващи единствено егото и интересите на отдавна залязли или току-що прохождащи журналисти и новини показващи безразлични за развитието на нацията случки и евентуални прогнози за бъдещи реформи на правителството, ами и трябва да се примирявам с настроенията на търговеца, на който давам ежемесечно голям процент от това което изкарвам, работейки за някой който не харесвам! Е хайде стига де! Време е да бъдем по-добри търговци!

Възможно е по - горе написаното да не е добре структурирано и да преобладават непростими и недопустими граматически грешки. На тези които това прави дълбоко впечатление се извинявам. Не се извинвам, на тези, които се припознават с магазинера, фризьора или сервитьора. Те и техните шефове само могат да ме прощават! Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.