Tattoo

Темата беше за татуировките, по точно за боди-арт, не, най-точно би било да кажа принудените изменения на тялото. Татуировката все пак е нещо поносимо, дори бих рекъл, че има естетическа стойност, когато е подбрана с вкус, направена от майстор, избрана е нефрапираща големина, не е прекалено с броя й и е на подходящо място. Това е мое мнение, но не всеки мисли така. Във филма видах неща, които ме поразиха и не издържах на този хорър. Не ставаше въпрос за туземни племена, които пъхат кокали в носа си, разширяват ушите си неимоверно, увеличават дължината на шията си, чрез дългогодишно и последователно прибавяне на пръстени, които ако после свалят, врата им се счупва. Не говорим за нарязване кожата с острие, обрязване, изкъртване на предните зъби.
Не говорим за разноцветни ритуални татуировки. Всичко това е присъщо на нецивилизованите племена от каменната епоха, на варварите, диваците, изостаналите в човешкото развитие, като бавноразвиващи се деца. Става въпрос за европейци. Във филма най-малкият проблем беше „ръкавите” от татуировки, телата, по които неизрисуваната част бе нищожна спрямо изрисуваната, пиърсингите по нос, вежди, пъп, клитор, език. Но там имаше рога… да – рога, имплантирани, късички, едните видях под кожата, иди не вярвай, че не са в резултат от родови малформации, другите – от медицинска стомана и остри като кабъри. Видях женски змийски език, раздвоен, разрязан почти до основата. Това, което не успях да видя, защото ми прилоша, беше татуирането на окото, самото око, онзи „белтък” до ириса. В света имало само двама с татуирани очи, а в момента снимали третия. Онзи с имплантираните рога твърдеше, че след интервенцията започнал да страни от хората и комуникирал основно по мрежата, затова имал идеята да ги махне.

Отвращението и размишлението ме доведоха до идеята, че силиконововите „поправки” на тялото, отнасящи се до гърдите, устните, скулите и какво ли не, по нищо не се различават от гореспоменатите рога. И двете категории са пълна глупост. Вие виждали ли сте на живо силиконови женски гърди, ама целите. Ужас…! Тези импланти създават желаната сексапилност единствено и евентуално, ако са прикрити с дреха и провокират илюзията за сексуална напращялост. В действителност са нещо като ханбални топки, увити в чаршаф с телесен цвят. Няма да се обидя, ако ме смятате за изостанал.
Някога, в казармата, имаше едно циганче. Името му беше Асан Демирев. Преди „голямата екскурзия" имаше една репетиция за смяна на имената и тогава потърпевши бяха циганите. Някой чиновник-зевзек го беше писал Ахим Асенов Детхен. За тези, които не си спомнят, това беше героят (Ахим Детхен) от популярния за времето сериал „Невидимият прицел”. Но за друго се сетих за този мой боен другар. Явно преди отчуждението на казармения живот, Ахим е имал една голяма любов, клел се е във вярност и за това беше поставил нишан върху себе си. Точно под долната си устна, с разкривен почерк беше татуирал името „Дора”. Дора – за винаги.

Ще продължа за казармата, преди уволнението попаднах в интересно поделение, където освен циганета имаше и рецидивисти и пандизчии, по-възрастни от командирите, дослужващи прекъснатата си служба. Разбирате, че става дума за поделение на ГУСВ, което вече не съществува. Исторически погледнато силиконовите импланти са ми набори. В България те естествено пристигнаха с демокрацията (представяте ли си през времената, когато милиционерите режеха дългите коси и цепеха тесните панталони, да имаше и изкуствени цици…). Обаче това не е така и аз съм свидетел на импланти, които се използваха тогава. Точно в тази казарма, един рецидивист ми показа.

Моля, режисьора за червена точка…:)

Оказа се, че някои „ хулигани”, за да хиперболизират сексуалните си възможности и да накажат интимния си партньор, който обикновено е от случаен характер, си самоимплантират на пениса топчета. Дори ми изнесоха беседа как се прави. Тези топчета не са силиконови, а „перлички”, маниста или други дрънкулки от гердани. Самата имплантация ставала като се резне с бръснарско ножче съответното място, топчето се поставяло в отрязъка, пристягало се, докато зарастне с раната, така че да не пада. Рецидивистът имал 22-топчета, дори поиска да ми ги покаже и го направи… не успях да го разубедя, пък и признавам си, беше ми твърде любопитно. Виждали ли сте боздуган?... „Хубаво е ку..ите да пъшкат под тебе” – рече той и отпи от кафето, което му бях направил в моята канцелария.

Шарен свят.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.