Парад на глупостта

Вчера сутринта ми се обади племенницата. Беше по учебно време, в работно време, много неочаквано. Гласът й трепереше, усетих, че преглъща сълзи и много се шашнах, защото помислих, че ще ми съобщи нещо лошо. Оказа се, че детето просто търси човек, с когото да поговори. Прочела някъде из интернет, че на 21.12. Земята щяла да влезе в някакво поле, в което ще спрат всички електромагнитни явления и така цели три дни. Понеже е умна, чете много, учи си уроците и си използва главата не само за носене на шапка, веднага съобразила, че редица процеси при живите организми също ще спрат, защото зависят от слаби електрически импулси, и решила, че ще се мре.

Понеже сестра ми е много податлива на истерии, а татко й е забранил да се коментират всякакви теми, свързани с "прогнозирания, пророкувания и мечтания от всякакви психари, самозванци и откровени търгаши край на света" (цитирах него), тя потърсила подкрепа от мен. Успокоих я, обясних, че няма никикви научни доказателства за предстоящ край, че Земята много пъти е участвала в космическото шоу, наречено парад на планетите, без каквито и да било последствия и накрая като завършващ щрих й разказах вица, че датата 21.12.2012 ще се отработва на 05.01.2013. Както се казва, потушихме пожара, но от тогава не ме напуска мисълта за нещо, което прочетох в блога на ran: "... че със собствените си ръце сте създали свят, който е станал за вас надгробен паметник." (Стругацки, "Куца съдба") Като присъда звучи, нали! Ама си я заслужаваме. Защото живеем в среда, която обещава толкова зло, че апокалипсисът изглежда като спасение.

Огледайте се, когато минавате покрай вестникарските будки, заслушайте се в радиото сутрин, докато шофирате за работа, или вечер по време на новините по телевизиите, зачетете се в сайтовете, ако искате и в блог.бг, и който не се чувства като ритнат от кон в корема, да отмине. На останалите имам да кажа следното: Не знам дали ще има парад на планетите, по-точно ще има, но не знам какво ще произтече от него. Честно казано, не вярвам, че нещо ще произтече въобще. Но на нашето малко късче земя и в българската част на световната мрежа от много време тече парад на глупостта и той е много разрушителен. Защото нашата национална глупост не е забавна, смешна и иронична; по нашите ширини глупостта е гарнирана със омраза. и някакво опияняващо ожесточение.

В последно време след всяка грешка да гледам поне новините по телевизията се сещам за един чешки филм, в който героят казваше: "Ако глупостта имаше крила, ти щеше да си гълъбица". Добре, че няма, защото в противен случай у нас трябва непрекъснато да има поне код оранжево за силен вятър, предизвикан от махане. Не мога да си обясня уникалната беззащитност и тоталната липса на имунитет към простотията на най-мощното човешко оръжие - словото. Уж то ни отличава от маймуните, а като се загледаш в медийното пространство, чак ти се прищява да се извиниш на шебеците. Защото не те, а хора доведоха народа до истерия. Какви ли не пророци, гадатели, контактьори и кошаревски свидетели се извървяха из телевизиите, радиостанциите и дадоха интервюта за пресата! Ама не отиват сами, канят ги. Не минава емисия, блок или развлекателно предаване, без да ни заврат този 21.12. в носа, често замаскирано като опровергаване. Истерията се подхранва от журналисти, които в името на сензацията и печалбите са готови на всичко. Но това е само на повърхността. Зад тях стоят редактори, всевъзможни шефове, рекламодатели и ПР-и, които теглят невидими финансови конци и за едната печалба са готови на всичко. За да съм коректна, трябва да кажа, че и блогърското съсловие участва богато и напоително в нагнетяването на обстановката, като неспирно тараши сайтовете, главно руски, препоства директно или пуска нескопосани преводи и се упражнява в сглобяването на клипове с апокалиптично съдържание. И докато отделните индивиди имат правото да публикуват каквото си искат и да се борят за свободата да предлагат съдържание по собствено усмотрение, дори да се правят на идиоти, журналистите трябва да спазват поне минимални правила за коректност и етика. Трябва, но не би!

Как толкова години не се намери система и орган, който да следи за налагането на някакви професионални стандарти и поне минимални правила за съхраняване на социума? Ще речете: "Мечтай си! Дори ВВС скоро се издъни." Ами мечтая си, защото само мечтите останаха безплатни. И защото децата стават свидетели на апокалиптичната вакханалия. Ще дойде ден, нямайте съмнение, в който ще се питаме как се случи така, че сме отгледали зверове. Знам, че горните въпроси са риторични и знам, че всяко общество си заслужава и хората, и медиите. Знам също, че е смешно да се говори за морал в ерата на парите. Както казват руснаците, "Пропиарил, забрал деньги и ушëл." И все пак не мога да не задам няколко въпроса, които ме болят като рана, посипана със сол:

- Децата? Мисли ли някой за децата, които имат достъп до всякакви информационни източници? Какво става в детските душици и как се справят със страха при всеки репортаж, който им обещава край на света? Не мисли ли за децата си журналистът, когато с превзет хумор си смуче от пръстите репортаж за поредния търгаш, продаващ пакети за оцеляване или организиращ екскурзия до не-знам-къде-си за края на света?

- Някой мисли ли за психичното здраве на хората, които и без това са сдъвкани и изплюти от кризата? В болното ни общество страховете са като цирей, който може да се спука и от най-нормално природно явление. Я си представете едно средно по интензитет земетресение, при което по принцип няма пострадали, в края на декември. Дали няма да има психясали от ужас хора, които да скачат от високите етажи?

- А как ще работят нормално хората с критично важни професии, които трябва да дежурят на 21. 12. и по Коледа? Оперторите в АЕЦ "Козлодуй", нефтохимиците в Бургас, технолозите в содвия завод в Девня, лекарите в болниците, служителите в РВД по летищата? Някой замисля ли се колко хора изпълняват служебните си задължения с оръжие? Полицаи, военни, охранители... Ами ако не им издържат нервите? Давам си ясна сметка, че пишейки този постинг, аз също крача с бодри стъпки в парада на глупостта. Бях се зарекла да не се обаждам, не гледам български телевизии, слушам само музикално радио, чета информационни сайтове, списвани от хора, които имат повече от две гънки в мозъчната кора, и не минавам през първа на блог.бг, която всеки ден има запазено място за апокалиптични постинги. Така се съхранявам. Обаче вчера, след като едва познах треперещото гласче на нашето момиченце, се запитах дали това не е рафинирана форма на егоизъм. Може би е. И написах този постинг, за да покажа, че не съм съгласна с логореята и словоблудството в медийното пространство. При публикуването нещо стана и системата го изтри. Системите се пазят :) При други обстоятелства нямаше да се напъвам да го пиша повторно, но се чувствам виновна за света - надгробен паметник. И никой да не ми излиза с твърдението, че няма нищо общо! Всички сме в кюпа.

Затова си го казах. Ако се напъна, мога да измисля аргументи в извинение на глупостта по принцип. Но не мога да простя глупост и простотия, които парализират от ужас децата ни. И не искам! Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.