Губим ли най-ценното си?

Замисляли ли сте се кое е най-ценното нещо във вашия живот? Може би семейството, любимия, приятелите? Или пък онази банкова сметка, за която сте се трудили толкова много? Автомобилът ви? Няма значение какво е, важното е защо е толкова ценно.

За мен най-ценното нещо в живота ми е моето време. Всъщност това е най-безценното ми. Не знам колко имам от него, но и не го пестя. Противно на очакваното пестенето на време не ми е присъщо. То така или имаче си лети. Действам бавно, но с наслада. Избягвам да измервам времето си в часове, даже и в дни избягвам да го меря. Годините не са от значение за мен. Измервам времето си в дела. Не го наричам даже време, казвам му живот. Живот не само, мой живот. Обичам времето. Затова не го насилвам. Не го наричам правилно или неправилно. Не му слагам етикети. Не го оставям да ми се изплъзва.

Аз нямам изгубено време. Дори и нищо да не правя, аз съществувам и мисля. Съзерцавам. Не се страхувайте да започнете това, за което жадувате днес. Няма по-правилно време от сега. Утре е неизвестно, може би няма да съществува за вас. А вчера няма да се върне.

Вчера е минало, утре е илюзия. Най-ценно е собственото ни време. Нищо друго не е ценно. Ако нямаме време, как ще се зарадваме на децата си, на целувките на любимия, на вятъра в косите си? Използвайте сърцето си за любов към времето, отредено за живот, и любов към живота, отреден ни във времето. Добре дошли в моя блог! Сега е моментът да изкажа всичко, което мисля за важно. Времето дойде. Но няма да помня датата, тя не е от занчение. Ще помня тази статия, защото е ново начало, отсечка от моя път, тук и сега.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.