Например, станцията "Сердика" е не само спирка за мотрисите, но и своеобразен музей. Зад стъклени витрини са изложени антични предмети, намерени при разкопки, така че докато пътниците чакат, могат да обогатяват своите познания за древната история. А таванът е невероятно висок и създава усещането за голямо пространство и свобода на дишането. Както се пее в една съветска песен, "Аз не знам друга държава, в която толкова свободно да диша човек".
Докато чаках на спирка "Сердика", един младеж дойде при мен и ме попита къде трябва да се чака мотрисата за Централна гара. Горкият... той си мислеше, че аз съм опитен пътник, който се вози на тази метролиния отдавна. Не знаеше, че аз също като него на този ден за пръв път влизам в подземията на новата линия на Софийското метро. Все пак, обясних му, че и на мен ми е за пръв път, но се ориентирам по голямата табела, която показва всички спирки. Разгледахме табелата заедно с него и му казах, че трябва да се качи по стълбището и да мине от другата страна, където да чака мотрисата в противоположната посока.
Забелязах само едно нещо, което липсва. Возил съм се на метро в други градове, където имаше следното нещо: когато приближава влакче, започват да мигат лампички на самия ръб на перона. Това е нещо като предупреждение за приближаващото влакче, може би е с цел да предупреди хората с увреден слух. За тези, които имат нормален слух, също е полезно. В Софийското метро няма такъв светлинен сигнал. Но нейсе, ще минем и без него.
Много съм доволен, че се повозих на новото метро. То е една ценна придобивка за гражданите и гостите на София. А вие возихте ли се вече на него? Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.