Парламент

Почти по Оруел

Доволни грухтят от трибуната,

Охранени,тежки свине,

Грухтят уж за Родината,

А унищожават я те!

Мечтания кокал докопали,

В коли-лукс, наврели меса,

Над двойната гушка се виждат

Очички и алчни уста!

Сменили веднага парцалките,

Със маркови дрешки и ето,

Важно пристъпва и дуе се,

Парвенюто,нищожника,мекерето!

Нали са за туй в парламента,

Да лапат блага на провала,

В  име народно кълнат се,

А служат на чужда държава!

Те плюскат от наща копаня,

То стана,комай,четвърт век,

Прекрасно наддават и вижда се,

Ще ни изтребят, до човек!

От алчност продали са всичко,

Достойнство, Отечество,Чест,

И ни един закон не са приели,

Във полза  народу злочест!

Начело с герданче и шапка,

Облегната  в поза красива,

Доволно се кипри свинята,

Ще кажеш,че филмова дива!

Но ако в  ръката и турим метла,

И сложим я нейде в нивята,

Повече полза ще има от нея,

Да пази  и тях и лозята!

Във тил е застинало друго,

По-мазно и тежко прасе,

Властно играят очички лукави,

С увиснали гривни, тропат нозе.

Работят, творят депутатите,

От вън, по зададена норма,

Вони на мърша и предателство,

И вонята е в геноцидна форма!

Тъй в свинефермата България,

Във кочината,парламент,

Отглеждаме по Оруел,

Национален, свински, мениджмент!