Само мечта ли е любовта?

 Когато човек дълго време чака да дойде любовта, той не може да се примири с "все пак някаква любов". Той е мечтал цял живот за нещо красиво, което топли...как ще се задоволи с полу-любов, несподелена любов или нещаста любов! Никой не си казва "я да потърся аз любов, ама да ме боли от нея и да страдам". Всеки иска да е щастлив с човека до себе си и той да го разбира.
Това на пръв поглед съвсем естествено човешко желание, на практиика излиза, че е напълно невъзможно.
Много хора вярват, че има любов, други твърдят, че са я срещали, но са се разминали. Няма логика в това да видиш, че това е твоето щастие, а да си кажеш...не, ще почака да забогатея или да направя кариера, да си поживея още малко...или нещо друго. Никой не е толкова глупав и да не знае, че един път изтърве ли я, може цял живот да не я срещне повече, а нима има нещо по-важно от това! Следователно те не са я срещали. Щяха да са сигурни. 
Аз също не съм я срещала. Много пъти ми се струваше, че това е тя, но тя не ме разпознаваше и ми казваше нещо като "ще те обичам...няма да те обичам, ще се срещнем...няма да се срещнем, ще се женим...няма да се женим". Казвала ми е също "ако дойда какво ще ми дадеш...нямаш нищо...а за какво да идвам тогава?" и "ако ме искаш, падни на колене, лази, търпи и забрави, че си човешко същество".
Не разбирам защо му е на човек този стремеж за какви ли не знания, защо му е да лети в космоса, дори да чете и пише, след като не знае какъв е начина за да срещне любовта и да бъде щастлив.
Ако бях цар, щях да дам цялото си царство на мъдрец, който ми отговори на този въпрос.
 Моля, ако има такива, които не само са я срещнали, но са успели да я задържат и съхранят, да споделят историята си и да напишат каква е тайната!