На дребно

  Влязах неусетно в търговията на дребо, без да ми е било някаква самоцел. Какво продавах ли?-Себе си! Но не се продадох целия, за да взема някаква добра цена-продавах се по мъничко. Всеки ден, седмица, година...Продавах предпазливо, по малко, за да остане нещо от  мен накрая. Защото това бе всичко, което имах-себе си. Нямах къща, нямах вила, нямах кола, нямах пари-имах само себе си. 
 Но се оказа, че това, което имам е твърде недостатъчно...А трябваше да оцелея, да съществувам...Трябваше да продавам! И започнах...В началото някак вдървено и без желание, но с времето се усъвършенствах и започнах да продавам с учудваща и за мен самия рутина. Чест, доблест, гордост, съвест, принципи, идеали-продавах от всичко. Наченах всичко. Малко от това на този, малко от онова на онзи...Годините минаваха, а аз все продавах и продавах...
 Но не се развих в това поприще. Останах си на нивото-търговец на дребно. Защото все си мислех, че всичко това ще е временно, че няма да съм в търговията цял живот. За това и не се развих. Продавах колкото да въртя някакъв дребен оборот. Колкото да оцелея. Продавах с мисълта, че всяка продажба ще е последна. Че скоро животът ми ще поеме по друг път. 
  Така си минаваха годините. Търговията ми взе да запада...Артикулите взеха да се изчерпват един по един...А животът ми така и не поемаше по друг път...
 И ето ме днес. Стоя насред опразненият си магазин. Клиенти естествено няма. Всичко вече е продадено...
 Стоя над тефтера и смятам печалбите и загубите. За стотен път вече ги смятам и все едно и също излиза!-Все още нямам къща, вила, кола, пари...Но вече също така нямам чест, доблест, гордост, съвест, принципи, идеали...
 Само празният магазин ми остана...И един живот... изживян на дребно. 
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.