България отбелязва 118 години от обявяването на Независимостта

На 22 септември 1908 г. в старопрестолно Велико Търново е провъзгласена Независимостта на България. В църквата “Св. Четиридесет мъченици“ княз Фердинанд I прочита Манифеста към българския народ, с който Княжество България е обявено за независимо Българско царство.

Този исторически акт е естествен завършек на дългия път на българския народ към пълния държавен суверенитет. Три са ключовите дати, които очертават този път - 3 март 1878 г., 6 септември 1885 г. и 22 септември 1908 г. Всяка от тях има своето особено значение и е постигната с воля, усилия и жертви от страна на българския народ.
 
На 3 март 1878 г., в резултат на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г., България възстановява своята държавност след близо пет века османска власт. Създаденото Княжество България поставя основите на модерната българска държава.

Следващата решаваща стъпка е Съединението на Княжество България с Източна Румелия, извършено на 6 септември 1885 г. То е дело на самия български народ и неговия политически елит, вдъхновени от идеите и традициите на Българското възраждане. Съединението е защитено с оръжие по време на Сръбско-българската война, в която младата българска армия демонстрира своята решимост да защити националното единство.

След военния успех започва и дипломатическото утвърждаване на Съединението. То получава международно признание чрез Българо-турската спогодба от 20 януари 1886 г. и Топханенския акт от 24 март 1886 г., приет от Великите сили. За да бъде запазен формално авторитетът на султана, Източна Румелия остава разглеждана като автономна област под османски суверенитет, а князът на България е признат за неин управител.
Тридесет години след Освобождението България предприема и последната решаваща стъпка към своята пълна независимост.

На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд I, в присъствието на членовете на правителството и други обществени дейци, прочита Манифеста към българския народ в църквата "Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново. Символичното място на провъзгласяването не е случайно - старопрестолният Търновград и храмът, свързан с историята на Второто българско царство, подчертават приемствеността между средновековната и съвременната българска държавност.

22 септември остава една от най-значимите дати в българската история - символ на националното достойнство, държавността и стремежа към свобода и суверенитет.

118 години по-късно, честваме Независимостта на България с признателност към поколенията, които превърнаха националното обединение и свободата в реалност.

Търново празнува и днес

Днес, съвсем очаквано, старата столица ще бъде в центъра на събитията. Председателят на Народното събрание Михаела Доцова ще участва в тържествата, тя ще присъства на празничната литургия в църквата „Св. Четиридесет мъченици“, която ще бъде отслужена от Никополския епископ Матей.

Предвижда се в двора на църквата да бъде представена историческа възстановка на събитията от 22 септември 1908 г., когато на същото място княз Фердинанд обявява независимостта на България.