Тъжно е!

Забравих какво е да се усмихвам и да целувам екрана на телефона си, всеки път, когато получех СМС или когато затворим телефона. Знаеш ли колко хиляди пъти устните ми са докосвали този телефон, с който сега си говорим. 10 месеца, откак забравих какво е това, да чуеш „Обичам те!“. И в същото време в приказките ни да си казваме, че сме толкова лоши, че ако някой ни гледа отстрани, да си каже „Тези двамата как, по дяволите, се обичат.“.

Сигурно всяко дете е изпитвало чувството на разочарование, когато разбере, че Дядо Коледа не съществува. Няколко годинки по-късно разбираш, че магьосниците са просто фокусници, а достойните индианци от книгите на Карл Май отдавна са затрити в небитието. И цял живот човек живее в разбиване на излюзии, в които е вярвал и в които е виждал, че могат да променят света към по-добро. Идва моментът, когато се сблъскваш и с последното чудо на живота – да се влюбиш. За щастие тази илюзия за мнозина си остава даденост, но някои разбират, че и това е просто блъф на съдбата. Тези, които вярват в тази илюзия, са тези, които живеят вечно и щастливо. Вторите просто губят и последната си надежда. Вървиш си по-улицата или пътуваш в трамвая, и си представяш какво е чувството ако някакъв оловен предмет премине през главата ти. Разбира се това е просто мисъл, целяща да те разсея от мрачните мисли.

Най-ужасно е разочарованието. Днес вече, след толкова време, вече съм претръпнал, но от отслабналото ми лице останаха само онези бръчки, които преди белязваха усмивката ми.

Последно ми каза, че е супер усещането, някой да се грижи за теб. И ми стана много хубаво. Тези жестове търсих толкова месеци. Не исках да чувам всички ужасни неща, които си казахме. Но понякога човек трудно показва колко обича другия... А дали това означава, че е и спрял да го обича. Тази обърканост в мислите, в които не можеш вече да кажеш „Обичам те“ твърдо, когато съмнението започва да се гнезди в главата ти. И тогава започваме да късема листенце след листенце и да си повтаряме „Обича ме – не ме обича“. Но колко от всички цветя на света, ще ти кажат „Обича те“ и колко от тях ще ти кажат „Не те обича“. Ужасно е, когато си разбрал, че онова приказно създание, което то те среща в гората, не съществува, за да ти даде отговор на всичко.

Тъжно е!