България остава сред страните с най-много украинци под временна закрила

България е дала временна закрила на 76 385 души, избягали от войната в Украйна, към края на юли 2026 г.

В същото време потокът от нови решения у нас се свива, докато на равнище Европейски съюз броят на хората под временна закрила продължава леко да расте. Именно тази разлика очертава една от най-съществените тенденции в актуалните данни на Евростат.

Общо 4,43 милиона граждани на държави извън ЕС, напуснали Украйна вследствие на руската агресия, са били под временна закрила в Европейския съюз към 31 юли 2026 г. Спрямо края на юни броят им се е увеличил с 19 945 души, или 0,5%. Увеличение е отчетено в 23 от 26-те държави с налични данни. Най-голям е ръстът в Чехия – 4415 души, Румъния – 4055, и Германия – 3995. Намаление има в Полша – 8110 души, Франция – 475, и Кипър – 110.

Германия продължава да е основната страна домакин с 1 290 225 души, или 29,1% от всички бенефициенти в ЕС. Следват Полша с 953 060 души и Чехия с 395 225. На 1000 жители обаче картината е различна: най-висока е концентрацията в Чехия – 36,2 души с временна закрила на 1000 жители, следвана от Словакия – 27,5, и Кипър – 26,7. Средното за ЕС е 9,8 на 1000 души.

България не е сред държавите с най-голям абсолютен брой бенефициенти, но остава страна с мащабно присъствие на хора, избягали от войната. Към 31 юли 76 385 души са били под временна закрила у нас. Данните са особено показателни на фона на промяната през последните месеци: Евростат отчита сериозно свиване на регистрираните бенефициенти в България през предходния период, което е свързано и с административното обновяване и прекратяване на статути. Затова самият брой на хората под закрила не трябва автоматично да се тълкува като чист показател за броя на хората, които физически се намират в страната във всеки конкретен момент.

Данните за бенефициентите се събират месечно на доброволна основа и се подават от националните министерства на вътрешните работи, правосъдието или имиграционните служби. Различията в националните процедури за дерегистрация могат да предизвикат значителни месечни промени. В случая с България Евростат изрично отбелязва, че данните до януари 2024 г. включително съдържат лица, чийто статут вече не е бил валиден, и затова тези стойности не са съпоставими с последващите периоди.

По отношение на новите решения картината за България е по-различна от тази за общия европейски поток. През юли 2026 г. държавите от ЕС са издали общо 45 015 нови решения за предоставяне на временна закрила – с 2155 повече от юни. България е сред 12-те държави, при които новите решения намаляват спрямо предходния месец. Спадът у нас е 370 решения, което е най-голямото намаление сред всички държави членки за месеца. Следват Австрия с минус 310 и Унгария с минус 305.

В същото време България е сред държавите, при които тенденцията за второто тримесечие на 2026 г. е обратна. През април–юни държавите от ЕС са издали 138 640 нови решения, което е спад от 26 165, или 15,9%, спрямо първото тримесечие. България обаче е сред 13-те страни, в които решенията са се увеличили. Ръстът за страната е 2215 решения – третият най-голям в ЕС след Словакия и преди Гърция.

Това означава, че юлският спад не бива да се представя като доказателство за трайно оттегляне на България от системата за временна закрила. По-скоро данните показват промяна в интензитета на новите регистрации след по-силен поток през второто тримесечие.

И на европейско равнище структурата на хората под закрила показва защо тази система има различен профил от стандартната миграция. 98,5% от бенефициентите са украински граждани. Сред останалите гражданства най-много са гражданите на Русия – 11 240 души, Нигерия – 4705, и Азербайджан – 4240.

Жените в зряла възраст продължават да са най-голямата група. 43,4% от всички хора под временна закрила са пълнолетни жени, като 51,4% от тях са на възраст между 35 и 64 години. Непълнолетните са 29,4%, а пълнолетните мъже – 27,1%. Момчетата под 18 години са 15,5%, а момичетата – 13,9%.

Новият поток през юли има малко по-различна структура. Пълнолетните жени представляват 38,8% от хората, получили временна закрила през месеца, което е с 3,1 процентни пункта по-малко спрямо юни. Делът на пълнолетните мъже е 36,8%, а на непълнолетните – 24,4%. Така именно при децата е отчетено най-същественото месечно увеличение – с 3,1 процентни пункта.

В по-дълъг период тенденцията също е показателна. От началото на руската война срещу Украйна държавите от ЕС са предоставили временна закрила на 7,2 милиона души. От март 2022 г. Полша е издала 2 169 355 решения, Германия – 1 648 285, а Чехия – 779 880. Само тези три държави представляват 63,7% от всички решения в ЕС.

Особено внимание Евростат обръща на непридружените непълнолетни. От март 2022 г. най-много статути на непридружени деца са предоставили Австрия – 3850, Нидерландия – 2235, и Дания – 2095. В относително изражение най-високият дял на непридружените сред всички непълнолетни с временна закрила е в Хърватия – 16,2%, следвана от Дания – 10,0%, и Австрия – 8,2%.

При тези данни има съществена уговорка и за самите непридружени деца. В Полша например пристигащите от Украйна непълнолетни се поставят под грижата на възрастен, определен от съд, преди получаването на временна закрила и след това се отчитат като придружени. Във Франция непълнолетните по принцип могат да останат без разрешение и по тази причина обикновено не попадат в статистиката за временна закрила. Франция, Италия и Исландия прилагат и други схеми за непридружени непълнолетни.

Данните за юли 2026 г. показват още една важна особеност: временната закрила вече не е статистика само за първоначалния бежански поток от 2022 г. След повече от четири години война системата продължава да обслужва милиони хора, но движението между държавите, подновяването и прекратяването на статутите, както и различните национални административни практики започват да имат все по-голямо значение за месечните числа.

Временната закрила за хората, избягали от Украйна, е въведена с решение на ЕС от 4 март 2022 г. заради масовото разселване след началото на руската пълномащабна война. През юни 2025 г. Съветът на ЕС удължи действието ѝ до 4 март 2027 г.