Дори "месомелачката“ в Бахмут изглежда по-добра от войната с дронове днес

След близо четири години като британски доброволец в Украйна, Джеймс Фенсъм смяташе, че войната не може да стане по-тежка. Бившият военнослужещ от инженерните войски на британската армия е участвал в бойни действия по цялата фронтова линия, включително в жестоката битка за град Бахмут през 2023 г. И все пак, дори онази битка, наричана "месомелачката“, изглежда за предпочитане пред живота в зоната на бойните действия днес.

На новата му позиция край югоизточния град Запорожие небето е изпълнено до степен на "насищане“ с въоръжени дронове, които дебнат войниците денонощно. Докато някога се е появявал поединично по някой дрон, кръжащ като самотен ястреб, днес те налитат на рояци. Това го кара почти да изпитва носталгия по Бахмут с неговите безмилостни руски атаки тип "месни вълни“ и артилерийски обстрел с по 20 хиляди снаряда на ден.

"Условията за водене на бойни действия стават все по-ужасяващи“, казва британският ветеран, който напуска дома си в Дорсет, за да се присъедини към Международния легион на Украйна в края на 2022 г. 

"Онези от нас, които са тук отдавна, понякога си спомнят за Бахмут и си мислят: "Боже, само ако можехме да се върнем към онези дни“, добавя войникът, цитиран от The Telegraph.

Британска реч в Запорожие

Британската реч, като тази на Фенсъм, е често срещана напоследък в Запорожие, където е съсредоточена голяма част от международния контингент в Украйна. На тези чуждестранни доброволци се приписва значителна роля в отбраната на града, макар че за новобранците, някои от които пристигат без никакъв предишен военен опит, процесът на обучение може да бъде изключително труден и интензивен.

Отдавна са отминали дните, когато новобранците можеха първо да се адаптират, като служат в тила. Днес, поради все по-големия обсег на действие на дроновете, дори позициите в тила са изложени на риск от атака – както и маршрутите към и от "нулевата линия“, тоест най-предните позиции. 

Войниците са принудени да прекарват почти цялото си време под прикритие в окопи или бункери. Излизането навън за цигара, което някога е било едно от малкото удоволствия в живота на фронта, сега може да се окаже фатално.

Руските сили край Запорожие, чиято численост се оценява на 100 хиляди души, се опитват да се приближат достатъчно, за да попаднат в обсега на артилерията - на още около около 8 км разстояние, което би им позволило да подложат града на масиран обстрел с тежки оръжия. 

Междувременно обаче най-голямата заплаха идват от въоръжените FPV дронове (управлявани чрез изглед от първо лице), които позволяват на операторите да виждат целта си отвисоко, докато се приближават към нея с експлозивен заряд. Фенсъм си спомня как е бил в един блиндаж (землянка с подсилен покрив), който е бил атакуван от 42 FPV дрона само за едно денонощие.

"Руснаците просто продължаваха да го удрят непрестанно, докато почти не се срути“, казва той и добавя: "Бяхме само трима души там и дори не бяхме на самата фронтова линия - това показва каква мощ на огъня могат да насочат руснаците срещу нас.“

Подобно на евтините, масово произвеждани противопехотни мини, променили облика на бойното поле още от Втората световна война насам, технологията на дроновете се развива стремително. 

Така както производителите на мини въвеждаха иновации като версии, задействащи се от звук или чрез опънат проводник, днес вече съществуват "дронове-майки“, способни да изстрелват рояци от по-малки апарати, както и "дронове за полагане на мини“, които разпръскват противопехотни боеприпаси отвисоко. Има и „дронове за засада“, които се приземяват в „ничията земя“ и остават в режим на изчакване, за да излетят отново часове или дори дни по-късно.

"Всеки ден се появява някое ново, чудовищно изобретение, което буди тревога“, казва Фенсъм.

Профилът на чужденците

Четири години след началото на войната, профилът на чужденците, които идват тук като доброволци, също се е променил. Много от елитните парашутисти и "зелени барети“, пристигнали в началото, вече са се прибрали у дома, тъй като смятат, че воденето на война с дронове не възнаграждава подобаващо пехотните им умения. Същото важи и за повечето търсачи на силни усещания и хора, които не са намерили мястото си в живота – те вече са се сблъскали с реалност, надхвърляща възможностите им.

Празните места се запълват от новобранци от Колумбия, където голям брой служители на силите за сигурност, обучени от САЩ, останаха без работа след мирното споразумение с ФАРК (FARC) от 2016 г. Макар мотивите им да са както финансови, така и идеологически - месечното възнаграждение за участие в бойни действия в Украйна може да достигне 3000 долара (2250 паунда) - се смята, че те съставляват до 40% от многонационалния контингент, отбраняващ Запорожие.

Животът в Запорожие

За разлика от някои други градове на фронтовата линия, които приличат на градове-призраци, Запорожие продължава да функционира сравнително нормално. Баровете и ресторантите край река Днепър все още работят. Отворен е и огромният театър в центъра на града, построен по съветско време, където в момента се играят представления на "Тарас Булба“ - историческия епос на Гогол за живота на казаците – при напълно разпродадени билети.

Всъщност през Средновековието Запорожие е било столица на украинските казаци, чиято бунтарска войнска култура се превръща в символ на съпротивата срещу Москва. По-късно, при управлението на Екатерина Велика, се провежда политика на русификация – процес, който Владимир Путин се опитва да повтори три века по-късно.

Най-близките руски войски се намират на около 32 км югоизточно от Запорожие, макар че боевете с използване на дронове са толкова интензивни, че нито една от страните не успява да постигне пробив със сухопътните си сили. 

От миналия месец обаче Русия засилва въздушните си атаки, като използва ракети, ирански дронове "Шахед“ и FPV дронове срещу граждански обекти в самия град Запорожие. Жителите се опасяват, че Кремъл прилага тактика, изпитана в южния пристанищен град Херсон, където FPV дроновете се използват за т.нар. "сафари лов“ на цивилни граждани.

Доброволците разполагат със собствени подразделения за работа с дронове – включително "Фоксхаунд“ (Foxhound), екип за разузнаване и удари с дронове, ръководен от 35-годишния Бен Мадисън от Саутхемптън, бивш военнослужещ от Кралския полк на принцесата на Уелс. 

Той пристига тук още в самото начало на войната, като казва на петгодишния си син, че баща му ще бъде "като Спайдърмен“ и ще се бори с лошите. Преди да създаде "Фоксхаунд“, Мадисън е планирал да сформира минохвъргачно подразделение, но осъзнава, че на бойното поле, доминирано от дронове, транспортирането на тежко въоръжение до фронта е твърде трудно.