Из дебрите на един атакист

Едно уточнение:няма никава художествена измислица,всичко е  част от реалността!Напоследък с ескалирането на социалното напрежение,особено покрай изцепките на Болен Сидероглу ми щукна да споделя мисли от първо лице по повод на това кой е избрал този човек  да го представлява в парламента и ще хвърля няколко  щрихи  върху един атакист,който имам нещастието да срещна в живота си.

За пръв път видях въпросния индивид някъде  началото на зимата,нанесе се в кооперацията тихомълком,както после установих прави всичко.Първото впечатление-темерут от до! Но физическата грозота бледнее пред душевната нищета и това се показа много скоро.Сигурно ще ме обвинят в политическо пристрастие,но това е просто един реален портрет на човека ,показвайки  какво  аджеба представлява един атакист.

Аз разбира се по това време не знаех,че въпросният  господин е фен на Атака,но и да знаех,това нямаше да промени отношението ми.Като възпитан млад меринджей го поздравявах няколко сутрини подред,но срещнах само една тъповидна физоноимия на обиден хипопотам.

Казах си,майната му и спрях да го поздравявам...докато един ден го срещнах във входа да спори с една много симпатична и интелигентна   съседка  как еди -какво си било незаконно и бла-бла-бла.Естествено се намесих и  го сложих на мястото му с няколко аргумента ,като оттогава обидения хипопотам се превърна в злобно огнедишащо магаре!Скоро след това научих,че въпросното магаре се казвало Арсений/съсвсем сериозно/ и не искало да плаща разни общи разходи по входа...идилия по атакистки.

Фъна набра скорост,след като сняколко дни по-късно  съвсем по бунтарски си залепи  нескопосано с тиксо на външната врата портрет на   Васил Левски,което ми дойде малко в повече,тъй като всъщност се оказа страница от някакъв вестник и трябваше да се взирам докато установя какво е това всъщност...защото крушката на неговия етаж е изгоряла  отдавна и той няма никаво намерение да даде 60 ст за нова,камо ли да отдели 5 минути от безценното си време да направи нещо за общото благо като я смени.Ако се чудите ...да още е тъмно на въпросния  етаж  и май ще си остане единствения тъмен.

Но да се върнем на Арсений...това име ми мирише на майка технолог в Лакпром-а и баща текезесар от Подгумер,ако съдя по външните му „красоти”...хахаха,а освен това  Арсений е горд собсвеник на едно очукано беемеве,мечтата на 90-те,което  в началото паркираше по безумен начин в двора и след като успя на смаже олука  на заден ход бе позорно изгонен от съседите.Сега го паркира отпред   на улицата и най-голямата атракция беше когато една декемврийска събота се захвана да си сменя сам гумите със зимни.Не бе борба,не бе чудо цял ден и се омаза в черно като коминочистач...а само на 30 метра надолу по улицата има гумаджиййница,където за 20 лева ги сменят и балансират за около 15 минути.Но явно е много важно да спестиш някой лев за сметка на безопасността...пък и си „голямата работа”..няма да си даваш паричките на разни пущиняци,я!

Същата процедура с летните гуми  пролетта май му се видя трудоемка и сега си пери в жегите със зимните гуми...кво ти пука нали върви..хахха!Аа...замалко да забравя..като наближиха изборите за пръв път тази кола я видях измита ,а на следващия ден цъфна облепена със стикери Атака N 15,като имаше дори на покрива!След изборите махна 5-цата и за известно време беше  Атака N 1/много оригинално,хаха/,но скоро си върна мръсния и ръждив цвят,та логото „Да си върнем България” по- мязаше на „Да си върнем БълХария” .Накрая махна всички стикери и сега си е пак обикновена бричка.

Представям си за миг в каква кочина живее тази шушумига...сега се сещам как прибирайки се една вечер , отключвам външната врата и чувам бързи стъпки от пантофи по стълбите,последвани от затръшване на врата...мишката –атакист Арсений! Стана ми смешно,но  след това вниманието ми прикова някаква обява на таблото в прясно боясисания вход и се зачетох..след няколко минути се чу  превъртане на ключ,отваряне на врата...атакиската мишка явно беше решила,че съм се махнал и  искаше да си дочете обявата..но тогава ме видя с оня поглед на Ед Харис във филма „Враг пред портата” когато осъзнава,че ще бъде застрелян...и се шмугна обратно по съселски.Може да си представите как  смеха ми отекваше около 5 минути във входа!

Та ..такива мишки са пратили в парламента разни други мишки,който скоро ще трябва да бъдат  завряни в мишата си дупка!