Работодателите и до днес не искат хора с увреждания

Д-р Диана Инджова, Ph.D е член на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерски съвет – най-висшата гражданска институционална структура в Република България в социална сфера, председател на Национално-представена организация на хора с увреждания, председател на Координационен съвет на Конгреса на Европейският модел на гражданската парламентарна и държавна представителност власт и председател на Световното движение на хората с увреждания във Вашингтон.

Тя е ръководител-преподавател в Конгресна дейност на хората с увреждания от древността до днес, Програма социални проекти - Гърция, Преподавател в, Департамента по наука, спорт и изследвания в сферата на увреждания НАТО.

По време на състоялия се Първи симпозиум на Европейския мозъчен съвет - България в началото на ноември т.г. в София тя изнесе лекция на тема „Защита, законодателство и услуги за хората с мендатлни увреждания“.

Целта на форума бе да се представят предизвикателствата и възможностите пред българските специалисти по неврология, неврохирургия и психиатрия във време на криза и икономически затруднения, разглеждайки ги в контекста на европейските реалности и перспективи.

В обхвата на програмата бяха поставени въпроси, свързани с лечението и грижите за хората с мозъчни заболявания и икономическите мащаби и социалната цена, която плаща обществото за това, и спешната необходимост мозъчните заболявания да се определят като приоритет в системата на здравеопазването. Не на последното място лекторите изложиха своите аргументирани доводи за необходимостта от насочено финансиране за фундаментални изследвания, което е обвързано с успешната профилактика на мозъчните заболявания и широката обществена информираност и съзнание за прилагането й в обществото.

Дефицитите на мозъка сред населението са силно разпространени, но въпреки това хората с "ментални" и други мозъчни заболявания продължават да бъдат дискриминирани по отношение на редица техни права. Това беше сентенцията в изложението на д-р Инджова. По думите й проблемите и нуждите на пациентите са многообразни, начини с който те трябва да оцеляват с специална медицинска грижа, специална социална грижа, работещи механизми за интеграция, а не изолация, достъпност а средата и всички многообразни форми на грозни механизми на дискриминация.

Според нея, за да се чувства един човек с мозъчно увреждане горд и пълноценен гражданин, на първо място той трябва да се среща със специалист, в повечето случаи психолог, който да го накара да разбере, че това да си с увреждане не значи, че си човек „втора ръка“.

Оказва се, че в България това е едно наистина сериозно предизвикателство.

Макар у нас да действа закон, който защитава правата на хората с увреждания, се оказва, че да се защитиш в случай на дискриминация не е лесно.

Сериозен е въпросът как хората с мозъчни заболявания намират място в пазара на труда.

„Макар да има достатъчно закони, които гарантират правата на гражданите с увреждания, работодателите и до ден днешен не са отворени към идеята да наемат такъв служител“, изтъква д-р Инджова.

Това важи с най-голяма сила за хората, които имат някакъв вид ментално увреждане, включително ако то е породено от трудова злополука. Аналогични са случаите, в които даден работник страда от депресия в продължителен период от време, а работодателят му решава да го уволни.

Много често служителите се отказват да търсят правата си, тъй като се срамуват от това, че имат проблем.

Останалата част от материала ще намерите на Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.