Закодирано в гените: песимизмът и оптимизмът

Генетична вариация обяснява различния поглед към живота на тези, които считат, че чашата е наполовина празна, и тези, които смятат, че е наполовина пълна. Това показва проучване на британски учени, цитирано от АФП.

Вече е установено, че генът 5-HTTLPR контролира нивото на серотонина, молекула, която предава съобщения в централната нервна система и е свързана най-вече със съня или депресията.

Учените вече са установили три варианта на гена, два къси алела, които са свързани с по-големия риск от депресия и опитите за самоубийство и за които се предполага, че пораждат пресилена реакция към стресиращи ситуации.

Генът може да има и вариация с дълъг алел.

Учените от университета в Есекс, ръководени от Елън Фокс, изследвали 97 души, на които били показвани по две снимки, извадени от международен психологически тест.

Снимките били разделени на три категории – негативни (предизвикващи страх или стрес, снимки на паяци или на хора, готови да се самоубият), еротични и неутрални снимки.

16-те участници, които имали дълъг алел, били привлечени от приятните снимки, а обезпокоителните ги отблъсквали.

Тези, които имали къси алели, не проявявали същия интерес и имали по-малка решителност в избора си.

Учените установили, че дългите алели имат защитна сила, позволяваща по-добра реакция спрямо стреса в живота, а липсата им вероятно е свързана с по-голяма склонност към лошо настроение и безпокойство.