Защо жените живеят по-дълго от мъжете?

Статистиката от десетилетия показва, че жените живеят по-дълго от мъжете и по-успешно се справят със заболявания, инфекции и дори реагират по-добре на ваксини.

Разликите започват още от раждането

Според вирусолога от БАН проф. Радостина Александрова, това явление е глобално и исторически устойчиво, но причините зад него са комплексни - биологични, поведенчески и еволюционни.

"Нашият свят в данни казва, че през 2021 година жените са живеели средно 73,8 години, а мъжете - 68,4 години. В някои страни разликата е много по-слабо изразена, но в страни като Русия, Беларус, Украйна, Сирия тя е повече от 10 години", посочи проф. Александрова в съботното издание на "България сутрин".

Тя подчерта, че още в най-ранните етапи от живота момчетата са по-рискова група - с по-висока честота на преждевременно раждане и смъртност в първите дни и седмици.

В детството и младата възраст мъжете отново са по-уязвими за инциденти, насилие и самоубийства, а в по-късните години - за сърдечносъдови, ракови и автоимунни заболявания.

"Мъжете са тези, които не обичат да ходят на лекар. Психолозите казват, че това не се вписва в образа на мъжкаря", отбеляза проф. Александрова в ефира на Bulgaria ON AIR.

Урок от животинския свят

Видовете, при които единият пол се грижи за малките по-дълго, често развиват механизми за удължаване на живота именно в този пол.

При полигамните бозайници мъжките отделят огромна енергия в конкуренция и оцеляват по-кратко, докато при моногамните птици ролите са обърнати.

Природата, казва професорът, показва ясна връзка между грижата за поколението и по-дълголетието.

Начинът на живот също има значение

Жените по-често поддържат по-здравословен режим и по-висока отговорност към собственото си състояние - нещо, което вероятно е свързано и с ролята им на майки.

Това съчетание от биология и поведенчески модели допълнително накланя везните в тяхна полза.

"Жените са по-склонни да общуват в социални групи. Хората, които са по-социално активни, живеят по-дълго. При мъжете малко по-бавно се развива фронталният лоб - този участък, който отговаря за това да правим преценки, да взимаме решения, да се замислим за последствията", посочи проф. Александрова.

Гледайте целия разговор във видеото