Грипът отмина, но пък ние си блъскаме антибиотици

Грипната вълна в страната вече е отминала и в момента лекарите наблюдават значително по-спокойна епидемиологична обстановка.

"Поне в моята практика грип не съм виждал сигурно от средата на февруари месец. Колеги също споделят - ако има единични случаи, са "късметлиите". Сега си вървят обичайните пролетни вируси - риновируси, парагрипни вируси. Варицелата се позасили отново, но поне с грипа засега мога да кажа, че има спокойствие", съобщи общопрактикуващият лекар д-р Мирослав Спасов в студиото на "България сутрин".

По думите му

грипният сезон тази година е започнал по-рано от обичайното и пикът вероятно е бил около коледните празници.

Добрата новина е, че основно е доминирал грип тип А, а очакваният ръст на грип Б засега не се наблюдава.

Лекарят отчита и по-отговорно поведение от страна на хората - много от тях са предпочели да останат у дома, когато са били болни, вместо да ходят на работа или на събирания.

Медикът посочи, че националната програма за имунизация срещу грип е важна стъпка, но според него тя трябва да бъде разширена.

"Хубаво е, че има национална кампания за имунизация. За съжаление, тя е насочена основно към хората над 65 години. Ние, общопрактикуващите лекари, отдавна лобираме да се включи такава програма и за децата. Бяха закупени около 500 000 дози, което помага за възрастните хора и намалява заболеваемостта, но като процент спрямо цялото население на България това все още е малко. Колкото повече се имунизираме, толкова по-добре", категоричен бе д-р Спасов пред Bulgaria ON AIR.

Интересът към ваксините, особено при децата, расте. Все повече родители сами закупуват ваксини и ги поставят в лекарските кабинети.

Особено търсена е назалната форма на противогрипната ваксина, която се прилага при деца.

Според д-р Спасов 

държавата все още инвестира повече средства в лечение, отколкото в профилактика

"Ние сме скъпи на триците и евтини на брашното - не искаме да разберем, че повече средства, вложени в превенция и профилактика, намаляват риска от развитие на заболявания. Оттам намаляват и разходите на държавата за лечение на хронични или на остри тежки заболявания", коментира лекарят.

Една от най-сериозните теми остава антимикробната резистентност.

"Горещо препоръчваме да не се провежда самолечение. Има част от обществото, което смята, че всяко заболяване, независимо дали е вирусно, бактериално или дори гъбично, може да се лекува с антибиотик. Доста често в кабинета пациентът казва: "Докторе, пиши някакъв антибиотик, какъвто и да е, само и само да ми мине по-бързо", каза д-р Спасов.

Най-добрият вариант е лечението да се базира на микробиологично изследване, което да покаже точния причинител и към кой антибиотик е чувствителен.

Лекарят обясни, че в около 90% от случаите заболяванията започват като вирусна инфекция. През първите 72 часа антибиотик обикновено не е необходим.

Едва след няколко дни, ако се развие вторична бактериална инфекция, може да се наложи такова лечение, но само след лекарска преценка.

България е стигнала до първите места в ЕС по прием на антибиотици и по резистентност. Причината не е просто честата употреба, а неправилното и неразумно изписване. Според специалисти около 35 000 души годишно в Европа умират от инфекции, които не могат да бъдат лекувани с антибиотици заради резистентност. Особено тревожни са вътреболничните инфекции, при които понякога се налага лечение с последна линия лекарства, увреждащи бъбреците.

Между 50 и 80% от антибиотиците, използвани в домашни условия, са ненужни, смятат лекари.