Безплатни консултации за инконтиненция в "Майчин дом" в София

От 27 април до 17 май 2026 г. екипът на СБАЛАГ "Майчин дом" ще извършва безплатни консултации за жени, които имат проблем със задържане на урината (инконтиненция).

Консултациите ще се извършват от понеделник до петък между 8.30 и 9.30 часа в СБАЛАГ "Майчин дом" с предварително записване на 02 9172 233 всеки работен ден от 13:00 до 15:00 часа.

Много жени с напредване на възрастта започват да изпитват различна степен на загуба на контрол върху пикочния мехур. Състоянието може да варира от леко, периодично изпускане до по-сериозни и неконтролируеми епизоди на уриниране. То е често срещано и засяга значителна част от жените – приблизително една на всеки три жени се сблъсква с инконтиненция в някакъв етап от живота си.

"Най-често проблемът започва след бременност и раждане, когато се наблюдава отслабване на мускулите и структурите, които поддържат пикочния мехур и уретрата. С времето и с напредване на възрастта тези мускули могат допълнително да отслабнат или мускулатурата на пикочния мехур да стане свръхактивна, което нарушава нормалния контрол върху уринирането", коментира акушер-гинекологът и директор на СБАЛАГ "Майчин дом" проф. Иван Костов.

В нормални условия пикочният мехур съхранява урината и функционира като резервоар. Когато се пълни, мускулите в неговата стена остават отпуснати, за да може той постепенно да я съхранява. След като достигне определен капацитет, мехурът изпраща сигнал до мозъка, който се възприема като позив за уриниране. Нормалният процес на уриниране включва прецизна координация между няколко структури. Мускулът на пикочния мехур се съкращава, за да изтласка съдържимото, докато едновременно с това се отпускат сфинктерите – вътрешният, който е под автономен контрол, и външният, който се контролира волево. Мускулите на тазовото дъно също участват активно, като осигуряват допълнителна опора и контрол върху задържането на урината между отделните уринирания.

Кога възниква инконтиненцията

Когато тази система функционира правилно, мозъкът дава точни сигнали към мехура и мускулите, така че уринирането да се случва в подходящ момент и при контролирани условия.

Инконтиненцията възниква, когато тази сложна комуникация бъде нарушена. Това може да се дължи на неправилни или отслабени сигнали между мозъка и пикочния мехур, недостатъчно съкращение на сфинктерите или дисбаланс в работата на самия мехур – който може да се съкращава прекомерно или недостатъчно. При увреждане на сфинктерите, на мускулите на тазовото дъно или на нервите, които ги контролират, се нарушава нормалният механизъм на задържане и контрол върху уринирането.

Състоянието може да се повлияе и от фактори като бременност, раждане, наднормено тегло, хормонални промени или пролапс на тазовите органи, които допълнително отслабват структурите на тазовото дъно.

Видове инконтиненция

Съществуват различни видове инконтиненция. Най-честа е стрес инконтиненцията, особено след раждане - изпускането се появява при физическо усилие, кашляне, кихане или смях. Императивната инконтиненция се характеризира с внезапен и силен позив за уриниране, който трудно може да бъде контролиран, и се среща по-често при определени неврологични заболявания. Смесената форма комбинира симптоми от двата типа и е по-честа при по-възрастни жени.

Съвременната медицина предлага различни възможности за лечение – от упражнения за тазовото дъно и медикаментозна терапия до минимално инвазивни процедури и хирургични методи. Ранната диагностика и правилно подбраният подход значително подобряват симптомите и качеството на живот.

"Нелекуваната уринарна инконтиненция, особено при възрастните жени, не е просто дискомфорт и локален симптом, а състояние, което може постепенно да доведе до ограничаване на подвижността, загуба на самостоятелност и повишен риск от инвалидизация. С времето тя често води до избягване на ежедневни активности, до социална изолация, което допълнително задълбочава влошаването на физическите и функционалните възможности. Зад привидно „малък“ проблем като изпускането на урина може да стои по-дълбока мускулна слабост, която с времето да засегне цялостната физическа функция. Данните показват, че инконтиненцията и нарушенията в подвижността са взаимно свързани и пренебрегването на едното може да ускори влошаването на другото и чрез общи механизми да доведе до генерализирана мускулна дисфункция. Точно затова навременното разпознаване и лечение са ключови не само за контрол на симптомите, но и за превенция от сериозни последици като обездвижване, за запазване на качеството на живот и независимостта в ежедневието", обяснява още акушер-гинекологът проф. Иван Костов.