Как мозъкът ни се пренастройва, за да върши няколко неща едновременно

Мозъкът ни може да се пренастрои, за да върши няколко неща едновременно, съобщи ScienceAlert, като се позова на изследване, публикувано в списание Journal of Cognitive Neuroscience.

Шофирате, докато слушате радио, приготвяте закуска, докато разговаряте със семейството си, ядете сандвич, докато четете книга. Ежедневието ни е изградено върху съвместяването на няколко дейности наведнъж, но дали мозъкът ни всъщност прави две неща едновременно, или просто превключва много бързо между тях? Зависи. Науката показва, че когато става въпрос за умствено натоварваща работа, в сила е второто, отбелязва ScienceAlert.

В ново изследване, публикувано в списание Journal of Cognitive Neuroscience, учени от Медицинския център към Джорджтаунския университет в САЩ разкриват, че можем да поставим определени задачи на „автопилот“, което позволява съвместяването на няколко дейности наведнъж.

Шофирането е перфектният пример за това: когато човек полага изпит за свидетелство за управление на МПС, цялата умствена и физическа енергия е съсредоточена върху изпълнението на правилната комбинация от движения и мисли. След десетилетие зад волана мозъкът вече не обмисля съзнателно и детайлно всяко действие, твърдят учените. 

В новото проучване изследователите установяват, че след продължително практикуване мозъкът може ефективно да пренасочи някои задачи извън своя основен изчислителен център - подобно на околовръстен път около даден град - за да намали умственото претоварване и да подобри способността да върши няколко задачи едновременно. „Направихме още една крачка напред в разбирането ни за това как учим“, казва неврологът Максимилиан Ризенхубер, водещ автор на изследването. „Окуражаващото е, че наистина можете да се научите да съвместявате няколко задачи едновременно. Действително има начин да преструктурирате мозъка си и да използвате други негови части“, отбелязва той.

До известна степен хората могат да изпълняват по няколко задачи наведнъж. Можем да ходим и да говорим едновременно, без да объркваме движенията на краката си или да подреждаме думите в грешен ред. Проблемът възниква, когато са намесени по-натоварващи задачи - тогава се налага постоянно да превключваме между тях, а това се отразява негативно на продуктивността ни.

Тези процеси се управляват от предния дял на мозъка. Той отговаря за сложното логическо мислене, но обикновено може да обработва само по една задача в даден момент. Това създава своеобразна „тапа“ или блокиране на информацията.

В това изследване учените използват функционален ядрено-магнитен резонанс (fMRI) и електроенцефалограма (EEG) върху 11 участници, за да измерят точно къде и кога се случва мозъчната активност. В продължение на няколко седмици участниците преминават през над 30 000 умствени предизвикателства, при които трябва да разделят снимки на автомобили в две категории. Мозъчните сканирания са направени както преди, така и след опитите.

Ключовото откритие е, че в началото задачата е активирала префронталния кортекс, но след тренировките значителна част от работата по сортирането на колите се е преместила в темпоралния кортекс – зоната, където се управляват кодирането на паметта и разпознаването на обекти.

Изследването завършва с експеримент с двойна задача, при който от участниците се иска едновременно да разпознават колите и да се справят с още едно предизвикателство. Хората, чиито мозъци са прехвърлили по-голяма част от работата по сортирането на коли към темпоралния кортекс, се справят по-добре с второто предизвикателство.

„Това има сериозно значение за критични ситуации от реалния свят – например когато един радиолог, благодарение на дългогодишната си практика, може съвсем автоматично и без дълго умуване да класифицира образуванията на рентгенова снимка като доброкачествени или злокачествени“, казва Кокс.

Въпреки че това е само малко по мащаб проучване, което ще трябва да бъде повторено с по-големи групи хора, то разкрива много потенциални възможности за разбирането на това как учи мозъкът ни. В по-широк план откритието може да помогне и при изследванията на компулсивното поведение, както и при развитието на изкуствения интелект.

Следващата цел на изследователите е да проверят дали има специфични видове задачи или умствена работа, които е по-вероятно да бъдат прехвърлени към други части на мозъка – освобождавайки префронталния кортекс за нещо друго.

„Това, което показваме е, че невронните вериги действително се променят, така че мозъкът да може да върши две неща едновременно“, казва Ризенхубер. „Това вече означава, че едновременно може да се изпълняват няколко задачи.“