Кемал Дервиш: Разпада ли се ЕС?

Икономическата криза в Европейския съюз доведе до дълбоко разделение между северните страни кредитори и южните страни длъжници. Сега мигрантската криза в Европа създава разделение Изток-Запад между страните, приветстващи продължаващия поток от бежанци, и онези, които са склонни да направят малко или нищо, за да помогнат. Ако добавим към това политическите разногласия между страните членки, може да си зададем въпроса: разпада ли се ЕС?

Разделението по линията кредитор/длъжник определено беше смекчено това лято с преговорите за третия спасителен план за Гърция, пише Кемал Дервиш* в "Прожект синдикейт". Германия, водещ привърженик на икономиите и най-влиятелният кредитор, беше обвинена в недостатъчна гъвкавост и солидарност; Гърция на свой ред беше критикувана, че не е осъществила реформите, които обеща при договарянето на предишните две спасителни програми. (Франция, която не е нито напълно "северна", нито напълно "южна", изигра в крайна сметка решаващата роля за сделката.)

Сега Германия отново се опитва да бъде лидер в справянето с бежанската криза, но този път чрез своята щедрост. Канцлерът Ангела Меркел обеща да приеме 800 хиляди бежанци само тази година. Радушни тълпи изпълниха улиците и гарите в германските градове, предлагайки напитки, храна и дрехи на изтощените бежанци, много от които бяха извървели стотици километри и рискували живота си, за да се доберат до сигурно място.

Меркел убедено заяви, че ислямът е религия и на Германия, но някои в Източна Европа казаха, че ще приемат само малки групи бежанци и то при условие, че са християни. Подобна нетърпимост е коз в ръцете на ислямските екстремисти по света.

Бежанската криза е още по-сложна от гледна точка на вътрешната политическа фрагментация в страните членки. Докато левите предпазливо подкрепят приемането на бежанци, колкото по-надясно се отива, толкова по-негативно става отношението. Дори Християнсоциалният съюз, баварската сестринска партия на Меркеловия Християндемократически съюз, се оказа неохотен партньор по този въпрос.

Още една разделителна линия минава между Обединеното кралство и останалите страни от ЕС. Отчитайки ролята на Великобритания заедно с Франция на основна сила в европейската отбрана и на важен авторитет в международните отношения, особено по въпроси като климата и развитието, перспективата от истинско разделение трябва да буди сериозно безпокойство в ЕС.

Тези разделения предизвикаха дълбоки съмнения в мечтата за още по-тесен съюз в Европа, основан на споделена система на управление, позволяваща по-ефективно взимане на решения. По същия начин те не благоприятстват изпълнението на реформите, необходими за ускоряване на икономическия растеж.

И все пак е твърде рано да се отписва напредъкът към повече европейска интеграция. Факт е, че когато става дума за единството на ЕС, вероятно е по-добре да има повече различия, отколкото едно разделение.

Когато в дебатите доминират само икономически съображения, вманиачената по икономиите Северна Европа, забравила за всякакви кейнсиански принципи, и намиращата се в бедствено положение Южна Европа, нуждаеща се отчаяно от финансово пространство, за да направи политически приемливи структурните реформи за увеличаване на търсенето и създаване на работни места, са в конфликт. Ситуацията толкова се нагорещи, че някои уважавани наблюдатели дори предложиха да се създаде "северно евро" за региона около Германия и "южно евро" за Средиземноморието (не стана ясно къде би попаднала Франция).

В подобна еврозона Европейската централна банка би се разделила, а северното евро ще се цени повече. Отново ще се появи несигурност в обменния курс не само между двете евро, но също, не след дълго и вътре в "северната" и "южна" зона заради срив на доверието в самата идея за валутен съюз. В северния блок Германия ще играе дори още по-прекалено голяма роля в сравнение със сега и ситуацията най-вероятно ще нагнети нови напрежения.

По подобен начин ясно разделение между приятелски настроен към бежанците Запад и затворен Изток на практика ще сложи край на Шенгенското споразумение, понеже политическото разногласие ще се преобрази във физическа бариера, блокираща свободното движение на хора в рамките на ЕС. Подобно разединение ще бъде също толкова разрушително за единството на Европа като разединената еврозона.

Но какво ще стане, ако държави, които са на противоположните страни при някое от разделенията, са от една и съща страна по друго разделение? Германия, Италия, Испания и Швеция може да имат съгласие по имиграционния проблем, а Гърция, Франция, Италия и Португалия - по макроикономическата политика в еврозоната. Франция, Полша и Великобритания може да искат да се харчат повече пари за отбрана, а Германия да остане по-пацифистка. Германия и скандинавските страни, както и Великобритания, може да са на предната позиция в битката с климатичните промени.

Освен това европейските политически "семейства" на християндемократи, социалдемократи и прочие може да са съюзници по някои политики и противници по други, прекрачвайки националните или регионалните граници и движейки се към общоевропейска политика, а Европейският парламент да засили демократичните дебати и надзорните си функции.

Европа, в която страните не се вписват точно в една или друга категория и където се появяват гъвкави коалиции по различни въпроси, вероятно има по-голям шанс да прогресира от Европа, разделена просто между Севера и Юга или Запада и Изтока.

Разбира се, остава предизвикателството за укрепване на институциите, така че да могат да управляват това разнообразие и да го превръщат в политическа ефективност.

В това отношение от огромно значение е пропорционалното гласуване и квалифицираното мнозинство. Но за истински демократичните общества винаги стои проблемът за съгласуване на разнопосочните интереси.

*Кемал Дервиш е бивш министър по икономическите въпроси на Турция и бивш администратор на Програмата за развитие на ООН, вицепрезидент на института Брукингс.
 

/БТА/