ЕС сменя правилата в автосервизи, мини и заводи

Европейският съюз прие нови, по-ниски стандарти за нивата, при които работниците могат да бъдат излагани на действието на 6 химични съединения, за които се смята, че причиняват рак. Формално те ще бъдат парафирани от Съвета следващата седмица.

Става дума за химикали, използвани за производството на хартия, смоли, бои, лекарства, пластмаси, както и при работа с отработени двигателни масла. С тях броят на химикалите, чието присъствие на работното място трябва да се контролира от трудовото законодателство в ЕС, става 21.

Смята се, че 6-те химични съединения допринасят за развитие на различни видове рак, посредством вдишането им и допира до тях. В момента ракът е най-честото професионално заболяване, водещо до смърт в Европа с над 52% от починалите, при едва 2 на сто фатални случаи от наранявания и 24% от сърдечно-съдови заболявания.

Новите химични съединения, добавени към ограничителния и контролиран списък са: епихлорхидрин, етилен дибромид, етилен дихлорид, метилендианилин, трихлоретилен, смеси с бензопирен, както и двигателни масла, използвани от самолетните двигатели и автомобилите до косачките за трева. Слагат се ограничения и за излагане на газове от дизелови двигатели, широко използвани в строителството и селското стопанство, които ще бъдат ограничени до 0,05 мг/куб.м.

Научни изследвания показват, че те допринасят за развитие на тумори, рак на бъбреците, на белия и на черния дроб, както и че водят до генетични дефекти при децата на тези работници, кожни алергии или намаляват шансовете да имат деца.

Смята се, че най-опасните са смесите с бензопирен, на чието въздействие са изложени около 7 милиона души, и метилендианилинът, с който работят около 4 млн. работници. Първите се намират в ТЕЦ, в производството на акумулатори, алуминий, при изолациите на покриви и при импрегнирането на дървесина. Метилендианилинът пък се използва за производството на полиуретанова пяна.

Европейските пределни норми, вписани в Директивата за канцерогенните и мутагенни вещества, трябва да бъдат вкарани в българското законодателство в същия срок. ЕС изчислява, че за 50 години приетите днес стандарти ще спасят живота на около 100 000 души, които иначе биха развили рак.

От данните на Европейската комисия става ясно, че в България близо 80 000 работници са изложени на действието на метилендианилин, още толкова на бензопиренови смеси и около 10 000 работят с отработени масла. По информация на Комисията сегашната пределна норма за трихлоретилен (използван за обезмасляване на метални части и работа с лепила) в България ще трябва да се намали наполовина, за да влезе в одобрената днес пределна стойност.

Новите стандарти, които влизат в сила от 2020 г., ще задължат работодателите да направят преоценка на рисковете за служителите си от излагане на тяхното въздействие и да вземат мерки да ги заменят с по-малко вредни алтернативи или да ограничат времето, в което те имат досег с тях. За отработените масла се предвижда задължително използване на защитни облекла и ръкавици в сервизите и техниеските центрове.

Според Еврокомисията липсата на общ стандарт в ЕС е довела до концентриране на производствата, използващи тези химикали в държавите, където нормите са най-ниски и са увеличили раковите заболявания в тях спрямо страните с по-развита грижа за работниците.

В момента държавите членки обсъждат ново предложение на Еврокомисията, която иска кадмият, берилият, арсенът, формалдехидът и метилен-бис-(2-хлороанилин) и техните съединения да бъдат добавени в списъка. Петте химични вещества се използват при производството на батерии, в стъкларството, в леарни, в здравеопазването и др.