Евросъдът: Обезщетението за отпуск се наследява!

Наследниците на починали работници имат право на обезщетение за невзет от покойника платен отпуск. Това реши Съдът на ЕС в Люксембург, отсъждайки, че смъртта на работника не погасява правото му на годишен отпуск.

Според топ магистратите на ЕС “наследниците на починалия могат да искат финансово обезщетение за неизползвания от него платен годишен отпуск”, като задължението на работодателя важи както за обществения, така и за частния сектор.

В мотивите за решението Съдът на ЕС приема, че “смъртта на работника неизбежно води до невъзможност той да ползва времето за почивка и отдих, свързано с правото на платен годишен отпуск, на което е имал
право”.

Дължимата финансова компенсация има строго имуществен характер и поради това може да се смята за част от наследството на покойника. Неговото неизползване не може да бъде изключено от имуществото с обратна сила поради кончината на работника.

Висшият съд на ЕС се произнесе по дело на две германски вдовици, на които такова обезщетение е било отказано, но решението им е задължително за всички европейски съдилища, към които се обърнат ищци с подобни жалби.

Магистратите посочват, че ако националното законодателство на съответната европейска държава не предвижда такова наследяване, то ищците трябва да поискат да се приложи директно правото на ЕС. Правото на платен отпуск и на парично обезщетение, когато той не е използван при прекратяване на трудовото правоотношение, са гарантирани от Хартата на основните права на ЕС.

По друго дело, свързано с трудовото право, Европейският съд отсъди, че при прекратяване или приключване на договор работникът не губи автоматично правото си на отпуск и на дължимото обезщетение за невзетите дни.
Ако обаче работодателят докаже, че работникът съзнателно и като е бил напълно наясно с последиците не е взел платения си годишен отпуск, това право се губи при прекъсване на правоотношението. Преценявайки наемния работник като слабата страна, магистратите препоръчват на европейските съдилища да изискват при гледане на такива спорове работодателят да докаже, че е информирал работника за последствията от отказ да излезе в отпуск и че му е предоставил реална възможност да се възползва от правото си на почивка.

В случай че работникът не е пожелал да взема отпуск, за да увеличи възнаграждението си обаче, той остава без финансово обезщетение при приключване или прекратяване на договора.