Разцепление в ЕС: Бюджетен спор за 86 млрд. заплашва финансирането за Украйна

Противоречиви становища на страните членки на ЕС спъват финансирането на блока в помощ на Украйна, като притесненията относно свитите национални бюджети и нарастващите разходи в Брюксел застрашават потока от финансова подкрепа за Киев. Исканията на Брюксел за общо 86 млрд. евро допълнително финансиране, които да намалят натиска в бюджета на ЕС, като същевременно се гарантира четиригодишна подкрепа за Украйна, разделиха държавите членки и доведоха до призиви за намаляване на средствата и по-дълъг график за одобрение, твърдят хора, участвали в разговорите.

Този дебат е ключов тест за решимостта на Запада по отношение на Украйна, тъй като военните скептици в Европа и САЩ започват да задават въпроси, свързани с ограничените ползи, постигнати от лятната контраофанзива на Киев срещу Русия. Одобрението на последния кръг от американското финансиране за Украйна също може да се сблъска с трудности преди да бъде одобрено от Капитолия на фона на нарастващата загриженост за войната и по-широките спорове за държавните разходи. Брюксел предложи последния пакет за финансиране на Украйна да бъде разпределен за четири години, отчасти за да предпази Киев от политическа нестабилност. Министрите от ЕС ще подновят консултациите си днес след лятната си ваканция, като подкрепата за Украйна ще бъде на първо място в дневния ред на срещите на министрите на отбраната и външните работи. Досега преговорите за финансиране бяха затруднени от Европейската комисия, която обвърза финансовата подкрепа за Украйна с допълнителни изисквания към бюджета на ЕС, включително разпоредби за покриване на разходите за лихви по дълга и увеличение на заплатите на служителите на ЕС, съобщава Bloomberg TV Bulgaria.

Много държави членки заявиха, че макар допълнителната финансова подкрепа за Украйна да е разумна, другите елементи на пакета са резултат от вътрешен проблем в управлението на бюджета на ЕС, който не заслужава допълнителни средства. Държави като Германия и Нидерландия оглавиха съпротивата, като заявиха, че затягането на коланите в националните бюджети поради нарастващите лихвени проценти и изисквания за заплати трябва да бъде отразено и в Брюксел.

"Моментът не е подходящ", заяви един от високопоставените дипломати на ЕС. "Правителствата сами трябва да вземат трудни решения, а сега Брюксел иска от тях по-голям принос." "Честно казано, "Брюксел се нуждае от нашите пари, за да увеличи заплатите в Комисията в съответствие с инфлацията" не е добра вътрешнополитическа платформа за нито един национален лидер", добавиха те.

Този спор е първият елемент от вероятно най-напрегнатите преговори в ЕС до края на тази година. През юни Комисията изложи предложение за допълване на бюджета за периода 2021-27 г. с 66 млрд. евро, което се финансира от държавите членки. Отделно Брюксел предложи 20 млрд. евро за доставки на оръжие за Украйна.

Тези 66 млрд. евро включват почти 19 млрд. евро за покриване на неочаквано високите разходи за лихви по съвместните заеми на ЕС, около 2 млрд. евро за увеличаване на административните разходи, включително за увеличаване на заплатите на длъжностните лица, 15 млрд. евро за разходи, свързани с нарастващата миграция и финансирането на външни държави, и 10 млрд. евро за инициативи, включително за нов фонд за иновации.

Това допълване на многогодишната финансова рамка (МФР) включва и безвъзмездни средства в размер на 17 млрд. евро за Киев и се допълва от пакет от заеми в размер на 33 млрд. евро. Този пакет от общо 50 млрд. евро за четири години има за цел да осигури на страната дългосрочна бюджетна стабилност - подход, който Брюксел насърчава другите донори да възприемат. Двама служители заявиха, че по-големите държави от ЕС в момента обсъждат някои аспекти на допълването на МФР с цел постигане на консенсусна позиция, като отбелязаха, че е вероятно дебатът да се проточи до края на годината.

"През декември всички тези въпроси ще се обединят и ще ни трябва отговор", заяви високопоставен служител на ЕС, участващ в преговорите за финансиране на Украйна. В същото време от 27-те държави членки на ЕС се иска заедно да предоставят още 20 млрд. евро за администрирания от Брюксел оръжеен фонд, предназначен да гарантира военната подкрепа за Украйна през следващите четири години.

Този фонд за финансиране, предвиден като част от приноса на ЕС към така наречените дългосрочни "ангажименти за сигурност" на Украйна, предназначени да я защитят от руската агресия, ще бъде допълнително обсъден от министрите на отбраната и външните работи от целия блок тази седмица. Представители на множество държави членки твърдят, че фондът - част от Европейския механизъм за мир на ЕС, който финансира доставките на оръжие за Украйна от февруари миналата година - в крайна сметка ще получи подкрепа благодарение на широко разпространената готовност да се помогне на Киев.

Те обаче предупредиха, че тя трябва да бъде включена в общите финансови искания от Брюксел и да бъде оценена заедно с допълването на МФР.

"Всички искаме да помогнем на Украйна, няма никакво нежелание да направим това, което се иска, или дори да направим повече, ако е необходимо", каза един от висшите дипломати на ЕС от страна, която изрази загриженост относно исканите суми. "Но всички пари идват от едни и същи банки и някой ще трябва да направи компромис".