Проф. Фолк и как музеите подобряват благосъстоянието на хората

Джон Х. Фолк е американски учен с докторска степен по образователна психология и екология от Калифорнийския университет в Бъркли.

Фокус в неговата работа е стойността на музеите и как те подобряват благосъстоянието на хората, какво е бъдещето им и какви са стратегиите за посетителското преживяване.

Книгите му за музеите - тяхната роля и ценност за развитието на обществото, са истински бестселъри.

Фолк е завладяващ и търсен в световен мащаб публичен оратор, способен да представя сложни идеи пред различни аудитории по достъпни, но провокативни начини.

Здравейте, проф. Фолк! Защо днес е важен нов поглед към музеите, галериите и културните пространства?

Светът се променя. От дълго време насам музеите и галериите се ползват с привилегията на обществената подкрепа. За да продължи тази тенденция, пространствата трябва да гарантират, че дългосрочно могат да отговарят на нуждите и интересите на обществото. Това означава фокусът да се измести от събирането и съхраняването на предмети в по-голяма степен към ценностите, припознати от хората. Важно е също така да се постави акцент върху подкрепата и повишаването на общественото благосъстояние.

Какво търсят посетителите днес и как може едно пространство да задържи вниманието им?

Увеличаващият се брой на музеите и нарастващото разнообразие на посетителите правят този въпрос сложен за решаване. Като цяло хората са привлечени в музеите и други пространства от този тип от перспективата да видят и правят неща, които са извън обичайното. Такова е очакването и повечето музеи се справят добре със задачата. По-голямата част от хора отиват с идеята да научат нови неща и да го направят в компанията на приятели и/или роднини. Повечето посетители също така предполагат, че това е безопасно място. В зависимост от пространството някои очакват да има и неща за правене - интерактивни и практически преживявания, а много хора смятат, че тези места са подходящи за водене на деца. Музеите, галериите и културните пространства трябва да са в състояние да задоволят всички тези нужди.

Що се отнася до това какво привлича вниманието на посетителите, то се определя по-специално от тяхната мотивация. Хората използват музеите, за да задоволяват своите потребности - например, ако отивам в музея, за да подпомогна обучението на детето си, това, което ще привлече и задържи вниманието ми, са ситуации, които събуждат интереса на детето ми и позволяват на мен като родител да подкрепя обучението му. Докато, ако отида в музея, за да видя особено емблематично произведение на изкуството или особено рядък предмет, това ще е привлекателното за мен.

Какво прави една изложба успешна?

Това, което прави една изложба успешна, е способността ѝ да задоволява нуждите и интересите на публиката, способността й да създава дълготрайни спомени и стойност за посетителите. Тези нужди и интереси ще бъдат различни за всеки, но на практика винаги има лично, интелектуално, социално облагородяване. Изложбите, които се справят добре с това, ще бъдат успешни.

Какъв трябва да бъде подходът към новото поколение, което се развива в различна среда?

Да, днес младите хора се чувстват доста комфортно с новите технологии, но това не означава, че те биха отишли в музей с очакването, че всичко ще бъде дигитално. Ключът за по-младото поколение е в посрещането на техните очакванията. Ако трябва да има дигитални устройства, те трябва да са проектирани така, че да подпомагат преживяването, а не да го доминират. Технологията е инструмент, а не цел, и тя винаги трябва да се използва за подобряването на средата. Този принцип важи независимо от възрастта на човека, а не само за по-младите.

Изводът е, че музеите и галериите не трябва да се опитват да включват технологии само защото смятат, че хората ги искат или очакват. Те трябва да ги включват, когато значително могат да подобрят преживяването.

Кое е най-голямото предизвикателство в предаването на знания в глобален план? Кои модели работят успешно в днешно време?

На първо място, проблемът очевидно не е в количеството налична информация и знания - те са повече от всякога, всъщност това е част от предизвикателството. Проблемът е как да помогнете на хората да пресеят прекомерното изобилие от налична информация, как по същество да се курира/филтрира това изобилие за една публика, за да бъде максимално достъпно и смилаемо. Придобиването на знания винаги е изключително личен, конструиран процес, така че няма двама души, които да учат по един и същи начин. Създаването на механизми, които позволяват на хората как да намират информацията, която може да им бъде интересна и полезна „точно навреме“ е голямата тема.

Най-лошият начин е старомодният училищен модел на лекции. Може би в бъдеще, използвайки персонализирани наставници с изкуствен интелект, ще измислим начини за индивидуално обучение и предаване на знания.

Преди броени дни представихте семинар за изграждането на връзка на посетителите с музея. Кога посетителят е поставен в центъра на преживяването?

Посетителят е поставен в центъра на преживяването, когато музеите наистина се ангажират да разберат нуждите и интересите на публиката. Това изисква разговори и изслушване на посетителите, както и зачитане на факта, че различните посетители имат различни интереси и мотиви за посещение. Ключът е в това да се отдалечим от подходите „едно за всички“ и да започнем да измисляме по-гъвкави, разнообразни и персонализирани преживявания. Става въпрос за изобретяване на иновативни начини за подпомагане на участието на посетителите.

През есента Нов български университет ще представи магистърската програма „Съвременни музейни експозиции в исторически и археологически музеи“. Защо тя е важна днес?

Музеите стават все по-разпространени и важни, но в същото време начините на работа в тях трябва да се променят и развиват, за да отговарят на времето. Тази нова магистърска програма създава възможност за българските студенти не само да научат как да станат част от една разширяваща се индустрия, но и да помогнат в разработването й и нейната дългосрочна визия в бъдеще. Това е едновременно вълнуващо и предизвикателно време за музеите - програми като тази могат да подпомогнат новите направления.

Автор: Александра Иванчева