"Без будилник": Белгия – мирната, с дъх на шоколад

Кулата Белфри. Снимка: Dnes.bg

4 / 28

"В Брюж има много история, бира и шоколад". С тези думи на мой приятел миналата неделя започна обиколката ни – аз стъпвах в града за първи път, а моите "екскурзоводи" за пореден - все с гости от България. От Брюксел стигнахме до Брюж с влак за около 1 час и 20 минути.

Влаковете са достатъчно начесто, но пътешествието започва с щипка адреналин, защото, оказва се, често сменят перона, от който тръгват в последния момент.

Подготвени сме за пътешествието си повече от подобаващо – гледахме "В Брюж" и, разбира се, след това минахме през някои от местата, където са заснети сцени от филма.

Мисля, че е филм, който не всеки може да "преглътне." Но както няма лоша реклама, така и след 2008 година, когато той е създаден, местните видимо чувстват наплив на туристи.

В края на март Брюж е студен, но пък не се спъваш непрекъснато в други захласнати туристи. Денят, в който ние го посетихме, ни предложи от всичко – облаци, пръски дъжд, вятър, но и слънце.

Веднага щом то ни се усмихна, се качихме на лодка, за да обиколим градчето по каналите, заради които го сравняват с Венеция на Севера. Лебедите и патиците, плуващи в тях, сякаш са свикнали с нахалните посетители, щракащи с фотоапарати и телефони във всички посоки.

Някои от мостчетата са толкова ниски, че трябва да наведеш глава, докато лодката минава отдолу, а преди това да се случи, често отгоре ти помахва дружелюбно напълно непознат. Пътуването с лодка е повече от задължително и въпреки билетчето от 8 евро, лодкарят очаква бакшиш за старанието, с което обяснява особеностите на сградите, около които преминаваме.

"Виждаме" и най-малкото прозорче в света на една от тях, но истината е, че колкото се вижда, толкова се и пропуска, защото всяка е забележителна посвоему.

Каналите са оградени от малки павирани улички и симпатични къщи с характерната архитектура, основно от XVІІ век. Старият Брюж е много компактен като разположение, но изобилства от музеи, исторически и културни паметници.

Не може да се пропусне катедралата на Светата Дева, в която е мраморната статуя на Микеланджело “Мадоната с младенеца". Кулата на катедралата пък е една от най-високите тухлени сгради в света с внушителните си 122 метра.

Ако решите да изкачите кулата "Белфри" с нейните над 300 стръмни стъпала, ще се порадвате на гледка от птичи поглед към архитектурата на Брюж. Подгответе се обаче за дълги опашки, защото в нея едновременно не може да има повече от около 70 души. Търпението ви ще бъде възнаградено и с възможността да видите механизмите, задвижващи десетки камбани в камбанарията.

Съвсем наблизо е базиликата Светата кръв, в която в стъкленица се съхраняват капки от Христовата кръв. Казват, че свещената кръв била забърсана от Йосиф Ариматейски, след като свалил тялото на Исус от кръста. За съжаление при посещението си не я видяхме, но може би ще имаме повече късмет следващия път. Базиликата има два параклиса, построени един над друг, което също е интересно, както и музей.

И понеже времето е студено, не може да не се сетиш за хапване и пийване. Влизаме в единствената семейна пивоварна в центъра на града "De Halve Maan", която произвежда най-известната бира тук -  Brugse Zot (Брюжкият глупак/шут). Може да видите как се произвежда, а и да си купите от нея.

За да тушираме ефекта от студения вятър, заложихме на типична фламандска супа от риба, която на вид е по-близо до основно ястие. Сервираха ни я гореща, с препечен хляб, лют сос и настърган кашкавал.

Десертът тук естествено е шоколад. Всяка втора витрина е заета от него в най-различни форми – от фигурки на зайчета, патенца, овчици, та до гаечни ключове и еротични изображения. Няма да сгрешите и ако заложите на белгийските вафли/гофрети – с гъста сметана, шоколад, плодове. За подарък пък може да вземете различни сувенири от дантела.

За ден съвсем естествено не може да се види всичко, което е добър повод за следващо посещение. Искрено се надяваме то да е скоро, както и в сърцето на Европа да няма страх, да не мирише никога повече на кръв, а на мир и шоколад.