Бундесверът се нуждае от повече войници - включително и за да може да се справи с евентуална руска заплаха. Това поражда и въпросът: Ще върне ли Германия задължителната военна служба?
Години наред темата за въоръжаването на Бундесвера беше напълно занемарена. Но ето, че сега нещата се променят. Вече започна процес на превъоръжаване, но с това проблемът не е решен. Защото въпросът не е само в парите. В крайна сметка някой трябва да управлява новите самолети, да кара танковете, да борави с новите оръжия и да поддържа цялото това оборудване, пише в свой анализ DW.
Ето защо в Германия отново се обсъжда идеята за всеобща военна повинност. Сегашната консервативна опозиция в лицето на ХДС/ХСС смята, че проблемът може да се реши с въвеждането на задъжителна цивилна или военна служба. Трите управляващи партии - социалдемократите, Зелените и свободните демократи - са скептични относно идеята.
Министърът на отбраната Борис Писториус е по-скоро изключение в правителството. Според социалдемократа отменянето на задължителната военна (или цивилна) служба през 2011 е било грешка. Сега той се обявява за връщането ѝ - след проведен обществен дебат по темата.
Министерството на отбраната вече проучва различни възможности за това. Но подобна реформа ще трябва да бъде одобрена от Бундестага.
От задължителна военна служба към професионална армия
Десетилетия наред във ФРГ и ГДР важеше военната повинност - младите мъже бяха длъжни да служат в армията. Това положение са запази и в Обединена Германия след края на Студената война - до 2011 година. Тогава Бундестагът отмени задължителната военна служба. Но правното основание за военна повинност си остава в Конституцията.
"След финансовата криза водещият принцип беше да пестим, да пестим и пак да пестим", казва пред ДВ генерал-майор Волф-Юрген Щал, президент на Федералната академия за политиката по сигурността. "По сходен начин се оценяваше от всички и ситуацията със сигурността - особено по отношение на Русия."
Но Германия съвсем не беше изключение: към онзи момент много други страни от НАТО вече бяха преминали към професионални армии. Резултатът от тази реформа беше, че Германия се сдоби със значително по-малка армия, но затова пък професионална. Докато в края на Студената война Бундесверът наброяваше почти 500 000 войници, през 2010 година - последната със задължителна военна служба - неговата численост беше паднала почти наполовина. В момента във въоръжените сили на страната служат около 181 500 войници.
От началото на войната срещу Украйна политиците от сектора на отбраната мислят по съвсем различен начин относно финансирането и предназначението на Бундесвера. Планирано е числеността на въоръжените сили да бъде вдигната на 203 000 военнослужещи мъже и жени до 2031 година. Ако обаче Бундесверът разчита единствено на доброволци, вероятно ще има проблеми с набирането на нови войници. Това се посочва и в актуалния доклад на специалната парламентарна пълномощничка по въпросите на отбраната - социалдемократката Ева Хьогл. Според генерал-майор Щал ще е трудно да се осигури повече персонал на свободния пазар.
Ще бъде огромно предизвикателство
Но връщането на задължителната военна служба няма да е никак лесна задача. Така например се обсъжда дали и жените подлежат на задължителна военна служба, а също и как да се подходи спрямо жителите на Германия, които нямат германски паспорт.
В момента експерти проучват внимателно и така наречения "шведски модел". В скандинавската държава всички граждани на възраст от 16 до 70 години подлежат на преглед пред военно-медицинска комисия. Всеки един преминава през задължителна цивилна или военна служба. В крайна сметка само една малка част служи реално с оръжие в армията. Но предимството на този модел е, че числеността на армията лесно и бързо може да бъде увеличавана или намалявана - в зависимост от нуждите и актуалната ситуация със сигурността.
В САЩ, където след провала във Виетнам беше отменена задължителната военна служба, действа един доста по-пасивен модел: всички млади мъже на възраст между 18 и 25 години трябва да минат пред военна комисия. На теория така могат да бъдат мобилизирани до 15 милиона наборници. Но тъй като не всички от тях са обучени да служат с оръжие, не е ясно доколко всеки един от тези потенциални войници наистина би бил полезен за нуждите на отбраната.
Има и други нещо: трудно ще бъде не само набирането на нови военнослужещи. "Връщането на задължителната военна служба ще е свързано и с други огромни предизвикателства за Бундесвера", казва говорителят на министерството. Така например ще трябва да се осигури повече място за настаняване на личния състав, съответно облекло и оръжие за всички. А дори и при сегашната си намалена численост Бундесверът изпитва затруднения да осигури всичко необходимо.
Затова и експертите смятат, че за Бундесвера ще бъде голямо предизвикателство изведнъж да увеличи драстично числеността си. Може би числото 203 000 войници до 2031 година не е избрано случайно. Вероятно тази цел се смята за постижима.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Правителството даде дерогация за внос на руски части за АЕЦ "Козлодуй"
С колко дрона и ракети разполага Иран
Четири от индексите на БФБ затвориха на зелено
„На границата“ стартира тази вечер по Bulgaria ON AIR
ЕС създава митническа служба в Лил, докато пратките от Китай нарастват
Азия започва да прилага нестандартни мерки за кризата с горивата
Благовещение донесе нов живот: Седем бебета проплакаха в "Шейново" (ВИДЕО)
Цената на безхаберието по пътищата: "Кърпят само преди избори" (ВИДЕО)
Поскъпването на газа обрича малките търговци на затваряне
Скандалът в АПИ: Милиарди разходвани за една година вместо за четири
Шофьори са скептични към помощта от 20 евро: "Това не е адекватно"
Ясно е наказанието на Валверде, в Реал Мадрид трябва да са доволни
efbet представи реновирания си сайт с нов интерфейс, съдържание, функционалности и технологични предимства
Най-сексапилната футболистка с шокиращо разкритие + СНИМКИ
Нов резил: Англия разби България с 4:1
Чиликов бесен след загубата от ЦСКА
Коко Гоф се изповяда и направи големи разкрития
Любовен хороскоп за април 2026
Британската банда High Vis пристига в София с експлозивна смесица от постпънк и модерен рок
Лесни трикове за професионален грим вкъщи
40 години Seven Churches: POSSESSED с концерт в София
5 трика, с които да преборите пролетната умора
Серийната драма „На границата“ започва по Bulgaria ON AIR
Иран каза кораби на кои държави могат да преминават през Ормузкия проток
Близо 100 аборта на момичета под 15 години са направени у нас за 2025 г.
Експерт: Данъчните ставки в България би трябвало да се хармонизират със страните в ЕС
Какво време ни очаква утре?
Пробация за 42-годишен брокер от Варна присвоил служебни 7264 лева
Пускат движението от Екопарка до Златни пясъци до 15 май
Откриха мистериозни пирамиди в Антарктида: Чии следи са скрити под снега и леда
Плюшена играчка, пусната от стратосферата, постави нов световен рекорд (видео)
Учени установиха генетичния предел при клонирането на бозайници
Илън Мъск с нова амбициозна идея: Петаватов изчислителен клъстер на Луната
Първият космически кораб с ядрен двигател ще полети към Марс през 2028 г.
НАСА превзема Космоса: Агенцията с нови инициативи в посока Луната и Марс