Орешарски отчете по-малко европари, договорени от Борисов

Някои европейски страни ще получат допълнителни суми за развитие на селските райони, но България не е сред тях, каза премиерът Пламен Орешарски в рамките на парламентарния контрол в отговор на питане на депутатите Сергей Станишев и Лютви Местан.

Питането на двамата депутати е за многогодишната финансова рамка на Европейския съюз и българската позиция. Преговорният процес между страните-членки от ЕС за следващия бюджет на ЕС приключи през февруари. С какъв мандат, какви приоритети и цели е излязло българското правителство по тези теми – това никога не беше обсъдено в парламента, не бяха водени дебати,  каза Станишев при развиването на въпроса.

Орешарски обясни, че нарастват директните плащания за земеделските производители с близо 2 млрд. лв., но този ръст е договорен още през 2005 година.

Средствата за развитие на селските райони през следващия период ще намалеят с около 10 на сто - от 2,642 млрд. евро за настоящия период на 2,383 млрд. евро за следващия период /2014-2020/. По думите на Орешарски почти всички страни-членки при преговорите през февруари получават допълнителни суми като бонуси или поощрения, за да приемат рамката и тези средства са по линия на изоставащите региони.

Българската делегация не е договорила подобни средства, докато Гърция е договорила 1,3 млрд. евро, Португалия - 1 млрд. евро, Ирландия - 100 млн. евро, Испания - 1,874 млрд. евро, Италия - 1,5 млрд. евро, Франция - 200 млн. евро, Германия – 710 млн. евро и т. н. България не успява да защити необходимостта от получаване на допълнителен ресурс, макар Северозападният регион да е най-беден в целия ЕС, а други 4 от шестте също да са на последните места в ЕС.

На глава от населението ние получаваме най-малко средства в сравнение с всички останали страни в ЕС по Кохезионния фонд, каза премиерът. Орешарски допълни, че параметрите на следващия програмен период са договорени от предишното правителство, а ангажимент на настоящото е да осигури най-доброто разпределение на средствата и най-ефективното им усвояване. Средствата по фондовете за сближаване възлизат на около 7 млрд. евро на цени от 2011 г., като сумата е подобна на тази от текущия финансов период - 6,85 млрд. евро, но поради инфлацията покупателната способност на тези средства е около 10 на сто по-ниска.

През следващия програмен период ще отпадне правилото N+2 и ще важи само правилото N+3 за всички държави членки. Това означава, че страните ще имат три вместо две години период за реализиране на проектите след датата на тяхното контрактуване. В същото време правилото N+2 остава в сила за нас и през настоящия програмен период, а Румъния и Словакия са успели да договорят N+3 и за действащия програмен период, добави премиерът.

България ще получи 260 млн. евро за финансиране на извeждането на блокове от АЕЦ "Козлодуй", което е приблизително половината от исканата сума и по-малко от една трета от предвидените разходи.

Станишев заяви, че от приоритетите, обявени от Бойко Борисов и неговия кабинет, нищо не е постигнато. Оказва се, че това, което е постигнато като допълнителни средства, е постигнато 2005 година, допълни той.

Лидерът на ДПС Лютви Местан каза, че всеки български гражданин е бил поставен пред две реалности – едната на ГЕРБ, където се строят магистрали и се предоставят средства и другата реалност, където десетки хора бедстват и напускат страната.