"Плевнелиев не прави нищо за преодоляване на разделението"

Сградите на българското президентство и на Министерския съвет не може да са по-близо една до друга в географски план, но институциите не могат да бъдат по-далеч една от друга, отбелязва списание "Икономист" в пространна статия, посветена на българския президент Росен Плевнелиев и разногласията му с новото българско правителство.

Антиправителствените протести в България продължават вече повече от 10 седмици, а президентът и оглавяваното от социалистите правителство са въвлечени в студена война. Политическата криза в най-бедната страна на ЕС не дава признаци на уталожване.

Спорът освен това бележи обрат в президентската роля. Плевнелиев, бивш министър на регионалното развитие, технократ в кабинета на Бойко Борисов, се превърна от до голяма степен от церемониална институция в активен и често пъти пораждащ полемика участник в българския политически живот, пише списанието и посочва последния пример за схватката между президента и правителството - битката около актуализацията на бюджета, върху която в началото на август Плевнелиев наложи вето с аргумента, че подкрепя увеличаването на социалните разходи, но не иска това да става с цената на нарастване на националния дълг. Това действие на президента беше рядък пример за упражняване на президентската власт. От 1990 г. досега имаше само едно подобно президентско вето върху бюджета, припомня изданието.

Списанието отбелязва, че правителството е осигурило достатъчно подкрепа в парламента, за да контраатакува. Премиерът Пламен Орешарски пък обвини президента в груба намеса в работата на изпълнителната власт чрез серия небалансирани и пристрастни действия. Външният министър Кристиан Вигенин от своя страна посочи, че държавата става заложник на личните амбиции и егото на един политик.

Списанието се връща към спокойното начало на президентството на Плевнелиев и посочва, че той е заел централно място на сцената неохотно през февруари, когато антиправителствените протести принудиха Борисов да подаде оставка. Тогава той назначи временно правителство, което успя да разсее част от социалното напрежение, но общественото мнение закипя отново след предсрочните избори, довели на власт Орешарски.

Изданието припомня какво породи протестите и как недоволството от едно назначение прерасна в повсеместно недоволство от цялото правителство на Орешарски, което, според критиците му, е прекалено зависимо от сенчести корпоративни интереси.

В началото на юли Плевнелиев застана открито на страната на протестиращите и необичайно строго разкритикува правителството и поиска предсрочни избори.

Анализатори обясниха тогава, че позицията на президента е била продиктувана от политическия морал и елементарния здрав разум. Но подобни чувства не се споделят от всички българи, посочва "Икономист".

Политическата бъркотия остави страната дълбоко разделена и около 40 процента от българите искат правителството да подаде оставка срещу 38 процента, които го подкрепят, сочи неотдавнашно допитване на Галъп. Разделението повлия и върху личния рейтинг на Плевнелиев. Той все пак си остава третия политик, ползващ се с най-голямо доверие в страната.

Списанието обаче подчертава, че президентът не прави нищо за преодоляването на разделенията, нито за намиране на изход от безизходицата, създала се между протестиращите и правителството.

Дали един ден Плевнелиев ще извърви краткия път от президентството до министерския съвет, не може да се каже, но неговата роля в настоящата криза може да е за доброто за бъдещето на кариерата му, посочва списанието.

(БТА)