Силен интерес към българските облигации

България издаде най-големия дълг в своята история. С нестандартното решение да емитира три типа еврооблигации страната набра 3,1 млрд. евро от международните капиталови пазари, възползвайки се максимално от благоприятните условия.

Търсенето от страна на инвеститорите надвиши близо два пъти предложеното количество. Постигнатата доходност е добра на фона на ниския кредитен рейтинг, който водещите агенции присъждат на България, и исторически ниска в сравнение с предходни емисии.

В четвъртък страната издаде облигации, деноминирани в евро, в три транша. Първият бе за срок от 7 години с номинална стойност 1,25 млрд. евро, купон от 2% и доходност от 2,179%. Вторият транш бе за 12-годишни държавни ценни книжа за 1 млрд. евро при купон от 2,625% и доходност от 2,732%. Третият транш бе за 20-годишни облигации на стойност 850 млн. евро с купон от 3,125% годишно и възвръщаемост от 3,264%.

Спредовете спрямо средните цени на лихвените суопове са съответно 1,80, 2,10 и 2,45 процентни пункта. Общо 370 инвеститора взеха участие в трите транша, с общ интерес на подадените поръчки за 4,9 млрд. евро, уточняват от МФ.

Книжата са с падеж на 26 март, както следва – 7-годишните през 2022 г., 12-годишните през 2027 г., а 20-годишните книжа – през 2035 г. По този начин страната успява да избегне струпването на падежи. Близки периоди, наситени с падежи на ценни книжа, анализаторите посочват като потенциален проблем, който може да затрудни обслужването и цялостното управление на държавните финанси.

"Трансакцията, осъществена в няколко транша, е първата от типа троен транш за евро пазара, осъществена от държава в региона на Централна и Източна Европа, Близкия изток и Африка (CEEMEA). Реализираният обем от 3,1 млрд. евро е и най-големият привлечен ресурс от страна в CEEMEA региона на ввро пазара само чрез един синдикат от банки", заявиха от финансовото ведомство.

Министерството на финансите оповести и разбивка на поръчките и интереса по траншове, както следва:

7 години: общо поръчки за 2,2 млрд. евро от 160 инвеститора. Географско разпределение:  разпределени при инвеститори от България 35%, следвани от инвеститори от Обединеното Кралство 18%, Германия и Австрия 17%, САЩ офшор 9%, ЦИЕ 7%, Бенелюкс и Скандинавски регион 4%,  Италия 4%,  Азия 3%  и други от Европа 3%. По тип инвеститори:  банки 43%, инвестиционни фондове 41%, застрахователи и пенсионни фондове 13%, частни банки и други 3%.

12 години: общо поръчки за 1,5 млрд. евро от 120 инвеститора. Географско разпределение: разпределени при инвеститори от България 26%, следвани от инвеститори от Обединеното Кралство 23%, Германия и Австрия 19%, САЩ офшор 13%, Бенелюкс и Скандинавски регион 11%, ЦИЕ 3%, други от Европа 3% и Азия 2%. По тип инвеститори:  инвестиционни фондове 54%,  банки 42%, застрахователи и пенсионни фондове 4%.

20 години: общо поръчки за 1,2 млрд. евро от 90 инвеститора. Географско разпределение: разпределени при инвеститори от Обединеното Кралство 35%, САЩ офшор 20%, Германия и Австрия 16%,  България 13%, Бенелюкс и Скандинавски регион 8%, Франция 2%, Италия 2% и други държави 4%. По тип инвеститори:инвестиционни фондове  73%,  банки 17%, застрахователи и пенсионни фондове 10%.

Набраните средства ще послужат за рефинансиране на мостовия заем в размер на 1,5 млрд. евро, отпуснат от четири международни банки в края на 2014 г. Предназначението на кредита бе попълване на недостига във Фонда за гарантиране на влоговете в банките с цел гарантиране гладкото протичане на процеса по изплащане на депозитите от Корпоративна търговска банка. Освен това полученото финансиране Министерството на финансите ще използва и за покритие на бюджетния дефицит. 

Продажбата на държавни ценни книжа на международните пазари е първата от планираните в Глобалната средносрочна програма на страната. Със сумата от 3,1 млрд. евро правителството на практика постига целта си за набиране на близо 6,9 млрд. лв. посредством емитирането на външен дълг - количество, заложено в емисионната политика за 2015 г. Така най-вероятно тази година няма да се наложи да излизаме повторно на международните капиталови пазари през есента, както министърът на финансите Владислав Горанов планира изпълнението на емисионната политика за тази година.

В ефира на Bulgaria On Air дилърът в отдел „Дългови пазари“ на Обединена българска банка Даниел Стоянов определи емитирането еврооблигации на три транша като „доста смело решение“ от страна на МФ.

Той посочи, че причините за това могат да бъдат търсени както в неясната ситуация около съседна Гърция, така и в сигналите отвъд Океана и очакваното увеличаване на лихвите в САЩ. На този фон „хората, които решават това, и конкретно - в лицето на министъра на финансите, са решили да се презастраховат, и след като са видели, че има достатъчно интерес, са решили да затворят този въпрос и да не се отваря повече“, каза той по отношение на плановете на ведомството за излизането на международните пазари поне два пъти през годината.

„Решението на България да се обърне към пазарите нямаше как да бъде взето в по-добри времена, имайки предвид липсата на предлагане от Русия и паричната политика на ЕЦБ, която подпомага пазарите“, коментира пред Ройтерс изпълнителният директор на Балканската консултантска компания Алекс Бебов.

Анализатори от международни финансови институции коментират най-вече облигациите с най-дълъг срок. Според портфолио мениджъра в Allianz Global Investors Шахзад Хасан „20-годишният транш е интересен за пазара, защото е един от най-дългите в региона на Централна и Източна Европа, Близкия изток и Африка“.

„Слабостите на България очевидно са структурните проблеми. Страната има слаб растеж, леко висок бюджетен дефицит, но като цяло можем да се доверим“, добавя пред Ройтерс анализаторът с ресор търговия с финансови инструменти с фиксиран доход на развиващите се пазари.

„Това е може би най-евтиният дълг, който МФ емитира“, коментира още Даниел Стоянов от ОББ. Това е „доста добре особено на фона на миналогодишния дълг, който беше около 3,05% за 10 години. Но от друга страна прави впечатление, че спредът, т.е. премиите, които инвеститорите са искали, за да купят български книжа, се разширява.“

Анализаторът с ресор развиващи се пазари в германската банка Commerrzbank Симон Кихано Евънс обобщава пред Wall Street Journal, че на пазара на държавен дълг на развиващите се държави има много ниско предлагане. По негови думи сделка като тази се радва на солидно търсене заради високата ликвидност на пазарите. Припомняме, че проявеното търсене по време на вчерашната емисия на български държавни ценни книжа прехвърли с 80% предложеното количество.

Още икономически новини четете в Investor.bg