Александър Димитров: Поканихме Кирил Петков да дойде с Ана Бърнабич в Босилеград

Премиерът Петков се срещна с българите от Западните покрайнини в края на посещението си в Белград тази седмица. В сръбската столица той се срещна с президента Александър Вучич и премиера Ана Бърнабич. Какво си казаха премиерът Петков и българите от Босилеград и Цариброд разказва Александър Димитров, участник в срещата.
"За пореден път научихме много късно за самата визита на българския премиер на 7 февруари, най-интересното в цялата подготовка беше, че в самият ден на срещата получихме покана да сме в 17 - 17:30 ч. в посолоството в Белград, за да можем да направим срещата. Това може би не беше направено по най-добрия начин, но наистина трябваше да се възползваме от шанса, да се срещнем с господин Петков и да обменим вижданията си за проблемите, които имат българите в Сърбия," каза в предаването "Брюксел 1" Александър Димитров, главен редактор на портал "Глас Прес и основател на Сдружение "Глас" в Босилеград.              

"Първоначално беше казано, че срещата ще продължи половин час, но продължи над един час. Говорихме за много неща, казахме и за трудностите. Всеки се опита по някакъв начин да запознае господин Петков с проблемите, но големият въпрос беше дали тази среща не трябваше да се случи преди главните срещи, които той направи в същия ден с представителя на сръбската държава, защото щеше, наистина, да има много повече аргументи в самите срещи, говорейки за българското малцинство в Сърбия," коментира Димитров. "Практиката от последните няколко срещи на високо ниво потвърждава точно това: че те се случват изненадващо и един вид всички не сме подготвени. Както ние - представителите на малцинството, така и самите политици, да заявят по-добри становища и позиции пред сръбската страна," коментира Димитров.

"Използвах тази среща, за да поканим премиера да бъде първия премиер в редовно правителство, който ще посети Босилеград и естествено да го придружи премиерката на Сърбия, за да се срещнат с истината и реалното положение на българите в Сърбия. Просто в Босилеград няма с какво да се похвалим, няма какво да видят, няма нищо направено," заяви Димитров.

На въпрос на водещата прие ли тази покана българският премиер, Димитров отговори: "Надявам се, че да. Говорихме и за IPA-програмата, която в момента отваря четвъртия прозорец, който ще похарчи 38 000 000 евро и подсказахме, че и в тази програма Босилеград е винаги пренебрегван и прескачан. Може би има какво да се подобри. Въпросът е да се прояви малко търпение, но няма да бъдем крайно търпеливи. Ние ще бъдем критични, както винаги. От многото обещания сме стигнали до тук. Трябва работа, а не думи," заяви Александър Димитров.

"Ние получихме информация, че на всички срещи се е говорило за малцинството и за проблемите, които то среща. Разбрахме, че с премиерката Бърнабич даже са си разменили телефоните за по-успешно и бързо решаване на част от  проблемите, в което няма нищо лошо, но като цяло ние подсказахме проблемите, на които решението им се намира в България. Започнахме с проблемите около 103-то постановление. Става въпрос за студентите от Западните покрайнини и техния престой. Когато те станат студенти в България и получат българско гражданстно, не могат да се възползват от 103-то ПМС - да използват квартира, да получават стипендия и др., поради факта, че вече са граждани на България, а не са с чужд паспорт. Това е, меко казано, неразумно: да губят възможностите, които дава квотата за българи от чужбина. Говорихме и за подкрепата, която оказваше в годините назад Военномедицинска академия към българите от Сърбия. Факт е, че пандемията попречи в момента, но би било полезно тази практика да се възобнови, когато е възможно," казва Александър Димитров.

"Говорихме най-вече за недостига  на инвестиции и капиталовложения в Западните покрайнини. Също за проблемите в медийната сфера, за малцинствените медии, част от които имат проблеми с финансирането. Говорихме и за екологичните проблеми. Говорейки за инвестиция, аз за пореден път припомних за модела на унгарската дървава и как те решават този проблем. Просто има наистина много различни форми. Будапеща напр. има няколко програми за Воеводина (районът в Сърбия, населен с унгарци): инвестиции за закупуване на къщи (средства, които унгарската държава отпуска за млади семейства във Воеводина); за закупуване на земя; за безвъзмедна подкрепа за малък, среден, голям бизнес; туристически инвестиции, спортни инвестиции. Средства от порядъка от 150 до 300 милиона евро годишно се харчат от страна на унгарската държава към унгарците във Войводина. Намекнах на господин Петков, че колегата му Орбан има четири министерства, пряко ангажирани към този вид подкрепа. Те ме изслушаха и наистина би било хубаво тези позитивни примери по някакъв начин да може да се приложат и при нас. Не е нужно чак в такова изражение да бъдат. Може и много по-малко средства да се вложат с оглед на това, че унгарците в Сърбия са 300 000, а българите са 20 000 - 30 000 души," казва Александър Димитров и допълва, че е показателно, че на тази среща не са присъствали кметовете на Цариброд и на Босилеград, а те са сред хората, създаващи спънки за българските инвеститори, които искат да да дойдат в Западните покрайнини.

"Премиерът ни подсказа, че особен приоритет на това правителство е да се спре корупцията и да се спре излишно харчене на пари, които по някакъв начин биха били реинвестирани или по-точно насочени в правилната посока. А защо не и в инвестиции в Западните покрайнини. Това ни дава може би търпимостта още малко да поизчакаме и наистина разбираме, че положението в България не е лесно, че се срещат много трудности. Включително и бюджета за 2022 г. не е гласуван, но пак казвам, че важните неща се случват и без пари. Ако имаме една добра стратегия и една подобна среща се направи под формата, че първо ще се срещнем с представители на българското малцинство и след това с представител на сръбската държава, това би било показателно. Така че се надяваме наистина в процес тези неща по някакъв начин да бъдат подобрени," казва Димитров.