България трябва да ограничи разходите, залагат дефицит 6,6% за 2023 г.

България също трябва да ограничи разходите, да стабилизира приходната част на бюджета, защото в един момент можем да останем без ликвидност. Това каза пред БНТ служебният министър на финансите Росица Велкова. Масово страните в еврозоната намаляват дефицитите си в прогнозата за следващата година, допълни тя. Цяла Европа в момента затяга фискалната дисциплина, което е нормално, защото при вдигане на лихвите, което прави непрекъснато Европейската централна банка, при инвеститорите, които много ограничено предоставят дълг на държавите, България също ще трябва да премине към консолидация и да ограничи разходите.

Към края на октомври очакваме балансирано салдо или лек дефицит, но традиционно през ноември и декември се формират значителен по размер дефицити, защото започва разплащане на капиталови разходи, на дейности, извършвани през годината, допълни министър Велкова. Миналата година до ноември включително сме в излишък и през декември завършваме с 3,5 млрд. лв. дефицит - това ще се случи и тази година, каза още тя.

Имаме три варианта за бюджет, които можем да внесем в Народното събрание и този, който ще съгласуваме с ведомствата и министерствата, както и с Националния съвет за тристранно сътрудничество, е вариантът с дефицит от 6,6 на сто. Този дефицит се формира при запазване на абсолютно всички действащи нормативни актове и политики, без промяна в приходната и разходната част на политиките, посочи министър Велкова. В отговор на въпрос защо се предвижда 6,6 на сто дефицит министър Велкова каза, че Министерството на финансите (МФ) е консервативна институция и следва консервативен подход, но прогнозата не е изключително консервативна, тъй като, ако се види макропрогнозата на Българската народна банка (БНБ), тя е много по-консервативна отколкото залаганата от МФ.

БНБ залага за следващата година ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 0,1 процент, докато МФ залага 1,6 процента. БНБ залага малко по-висока инфлация, отколкото залага МФ. МФ, когато разработи макроикономическата прогноза за растежа на БВП се съобрази с прогнози, разработени от 14 институции, от които три са български. Прогнозите на тези 14 институции за растежа на БВП са между 0,1 и 3,8 на сто и средната стойност е 2,3 процента. Ние залагаме на 1,6 на сто, а БНБ отива на 0,1 процента и не считам, че сме консервативни при разработване на макропрогнозата.

Ние запазваме намалените ставки на ДДС за периода, за който законодателят го е решил – до 1 юли 2023 год. Имаме сериозен ръст при разходите, който произтича от действащите политики, тъй като разходите за персонал се увеличават с 1,9 млрд. лв., за пенсии – с 3,7 млрд. лв, за социално-осигурителни и здравноосигурителни плащания, включително и за пенсии ръстът е 4,9 млрд. лв.

През декември т.г. ще получим 2,6 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост, но разходът, който ще бъде извършен през т.г., ще е не повече от 100 милиона лева, което означава, че през 2023 г. трябва да наваксаме с инвестиционните разходи по Плана и те да бъдат извършени. В противен случай няма да можем да постигнем резултатите, за да получим следващите плащания по Плана.

За капиталови разходи за т.г. в бюджета са 8,4 млрд. лв, а очакваното изпълнение е да приключим с икономии от един млрд. лв. Трябва да се има предвид, че при актуализацията тези 1,6 млрд. лв., с които допълнително завишихме първото плащане по Плана, са насочени към други разходи, които не са свързани с Плана. По Плана за тази година няма да има разходи повече от сто милиона лева и всичко ще се пренесе в следващата година. Това е причина капиталовите разходи да бъдат завишени за следващата година.

В отговор за какво се предвижда дългът от 16 млрд. лв. за следващата година министър Велкова каза, че при условие, че бюджетът по действащите политики се формира на дефицит от 6,6 на сто от БВП, което е около 11 млрд. лв. дефицит, както и с три милиарда лева рефинансиране на стар дълг, както и би следвало да се осигури поддръжка на фискалния резерв. Така, на около 16 млрд. лв. възлиза необходимостта от нов дълг, при условие, че имаме такъв дефицит. Ако дефицитът бъде намален, тогава и дългът е скачен с дефицита, уточни министър Велкова.

Към края на октомври очакваме балансирано салдо или лек дефицит, но традиционно през ноември и декември се формират значителни по размер дефицити, защото започва разплащане на капиталови разходи, на дейности, извършвани през годината. Миналата година до ноември включително сме в излишък и през декември завършваме с 3,7 млрд. лв. дефицит. Това ще се случи и тази година, тъй като актуализираният Закон за бюджета е приет на дефицит. Очакваме да завършим годината с 5,4 на сто дефицит на начислена основа и 3,4 на сто дефицит на касова основа.

В отговор на въпрос дали има пари в бюджета за повишаване на доходите, минималната работна заплата, за подпомагане на хората в крайна нужда министър Велкова посочи, че подпомагане трябва да се прави на най-уязвимите групи от населението, имащи минимални доходи. Повишаване на заплатите в бюджетната сфера едва ли може държавата да си го позволи, още повече, че разходите за персонал са нараснали изпреварващо спрямо 2019 г. Ако продължаваме да увеличаваме разходите за персонал при това състояние на бюджета, трябва да увеличим дълга и дефицита. Същото се отнася и за пенсиите, посочи още тя.

Към момента очакваме да изпълним заложените в актуализирания закон приходи и очакваме преизпълнение от 200 млн. лв. в приходите, като от тях 150 млн. лв. са от социално-осигурителните вноски и 50 млн. лв. - от данъка върху дохода на физическите лица, заяви Велкова.

Тя коментира и готовността на България за влизане в еврозоната, посочвайки, че на техническо ниво всички работни групи работят и се върви в посока за целева дата 1 януари 2024 г. По думите й са водени разговори с Европейския съюз, Европейската централна банка, както и с определени държави членки на еврозоната, така че има нагласа, стига да са извършени всички технически и експертни дейности. Най-важното е да има политическа воля, защото ако няма политическа воля, означава, че ние не сме готови за еврото, допълни министър Велкова. По думите й много по-добре за фиска би било, ако България е в еврозоната.