Липса на избор, недоверие към политици... Защо не гласувахме на 9 юни?

Изборите за Народно събрание, проведени на 9 юни, ще бъдат запомнени с няколко „нови“ обстоятелства в българската политика – влизане на нов партиен субект, ДПС като втора политическа сила за пръв път, допълнително фрагментиране на партийната система и др.

Сред най-значимите, но не и неочаквани, особености на отминалите парламентарни избори е рекордно ниската за такъв тип вот избирателна активност в страната – 34,41% според официалните списъци.

Кои са основните причини за ниската избирателна активност на 9 юни?

• Изявено недоверие към политиците, институциите и партиите;
• Цялостно отчуждение от политиката;
• Липса на избор

Това са най-често споменаваните причини за рекордно ниската избирателна активност в проведените в началото на юни шести поред предсрочни парламентарни избори. Темата е сред основните в политическия дебат у нас.

В търсене на повече яснота „Галъп интернешънъл болкан“ зададе на българите, които декларират, че не са гласували, отворения въпрос „защо“ по поръчка на БНТ.

Отговорите

Отговорите не са изненадващи, но е важно да се установи тяхната подредба. Процентите са малко повече от сто, защото някои респонденти са настоявали да назоват повече от един отговор.
 
Анализите в публичното пространство дават различни обяснения – политическа умора в обществото, липса на алтернатива, грешки в поведението на партиите или в провеждането на кампанията, недоверие към политиците, интерпретации за спада на избирателната активност като причина или като симптом на кризата на представителната демокрация и др.

Данните от проведеното проучване сочат, че цялостното недоверие към политиците и партиите се заявява като основната причина за отказ от правото на глас – малко над една четвърт от всички отговори са изрично такива.

За разрушено доверие и връзка между представляващи и представлявани говорят и отговори като „Политиците мислят само за себе си; работят за собствените си интереси“ (около една десета), „Разочарован съм от тях“, „Всички лъжат“  и т.н.

Втората основна категория отговори по-скоро говори за цялостна апатия към политиката и политическото, което е видяно като странично, далечно, чуждо на живота. Политиката, политическото, политическият процес и факторите в него не се познават от част от обществото у нас и не се регистрира желание те да бъдат опознати. Причините за това биха могли да бъдат обект на отделно изследване, но показателно е, че 17,6 на сто въобще не съумяват да дадат отговор защо не са гласували и това е втората по натрупване опция. За апатия говорят и натрупвания в отговори като „Не се интересувам от политиката“, „Защото по принцип не гласувам“ и „Няма смисъл“.

Друга главна категория отговори говори за липса на припозната политическа алтернатива за част от обществото – която не открива свое представителство. „Няма за кого да гласувам“ са 11,7% от отговорите. „Не харесвам никого“, „Едни и същи хора са на власт“, „Нищо не се променя“ събират допълнителен дял от всички спонтанни отговори.

Интересен е демографският прочит на отговорите, който показва сериозно разочарование и умора в нагласата на по-възрастните поколения и изначална апатия и непознаване на политическото при по-младите. Казано кратко: в активните възрасти като че ли липсва доверието, а в младите възрасти липсва интересът. При хората с високи доходи личи най-вече липса на избор, а при хората с ниски – липса на доверие.
 
Изследването е проведено за БНТ между 27 юни и 5 юли 2024 г. сред 806 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 54 хиляди души.