Паси: Носталгията по "Козлодуй" е като мечтата паякът да стане лъв

„Тази носталгия по АЕЦ „Козлодуй“ може да се сравни с желанието на утопист да вземе един паяк, да го занесе на полюса и той да стане лъв. Няма да стане, Брюксел няма да разреши", заяви пред депутатите в пленарната зала Соломон Паси.

Според него решението не казва нищо повече от това да даде мандат на правителството, да направи справка с Европейската комисия. Такава справка според него може да се направи с писмо от премиер, вицепремиер, зам.-министър, гл. секретар на МС или Правна дирекция в правителството.

„Ако искате да сте в Съветския съюз, оставете двата блока, но в ЕС идвате с други“, каза Паси.

За първи път от няколко дни участие в темата взе и председателят на бюджетната комисия Румен Овчаров, който заяви на депутатите, че в негово отсъствие са изговорени много лъжи и недомислици във връзка с газовата криза.

Той обвини депутатите от опозицията, че не четат документи и че не са се поразровили в историята на проблема. "Ще излезе наяве кои са подписвали газовите договори, какви са те, какви компенсации са залегнали в тях", заяви Овчаров от трибуната.

Той не предложи конкретни факти, като остави опонентите си в размисъл по темата.

Компенсациите не покриват загубите от спрените реактори на АЕЦ „Козлодуй“, заяви пред депутати в парламента вицепремиерът Ивайло Калфин. Той запита защо България да не се възползва от правото си на присъединяване и да не започне диалог с ЕК.

Според него държавата ще има по-силна позиция, ако едновременно има подкрепата на институциите ни и спазва европейските правила и ангажименти.

Гергана Грънчарова, след разговори с колегите си от Брюксел, заяви, че чл. 36 е неприложим в тази ситуация. За нея важната тема е не АЕЦ „Козлодуй“, а проблемите на енергийната сигурност и диверсификацията на енергийните източници.

Министър Грънчарова е убедена, че за тях може да искаме финансова подкрепа от ЕС и както със собствени, така и с техни средства да разширим газохранилището в Чирен, да създадем терминали за втечнен газ, да свържем газопреносните си мрежи и да реализираме проекта „Набуко“.

Министерството на икономиката и енергетиката е изчислило, че за тези проекти ще са необходими около 950 млн. евро.